В края на юли родопското село Равногор чества стария обичай „изпращане на набора” с нова визия „младежки вечери”

Смятаме, че „традициите не са това, което бяха”, но гл. ас. д-р Илия Вълев от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките доказва, че изразът е двусмислен, когато проследим динамиката на развитие на българските празнични традиции и обичаи, които търпят промени в резултат на политически, икономически, социални и културни процеси в отминалия век и днес. Типичен е случаят с обичая „Изпращане на набора”, който се е празнувал в цяла България, а днес под името „Младежки вечери” е част от празничната традиция на родопското село Равногор.
След Освобождението (1878 г.) в страната се създава военната повинност. Тя задължава всеки годен за военна служба младеж при навършване на определена възраст да се зачисли в редовете на българската войска. Целта е държавата да подготви бъдещи войници, които да защитават нейния суверенитет и цялост, да формират чувство за дълг, чест и отговорност към себе си и другите. С въвеждането на наборната военна служба сериозно се променя личният, семейният и общественият светоглед. Отбиването на военна служба се утвърждава като традиция, задаваща морални норми и създаваща нови обичаи.
Такъв нов обичай в следосвобожденския празничен календар е „Изпращането на набора”, който е културно явление с масов и обществен характер. С възникването в края на XIX в., той се свързва единствено с момента на влизането на българските младежи в казармата и демонстрира значението на военната служба в обществения живот на страната, стимулира изграждането на ценности у младите. В село Равногор обичаят присъства осезателно в местния празнично-обреден календар и днес. След отменянето на наборната военна служба, обичаят не изчезва, а се развива. Равногор е единственото селище в България, което продължава да „изпраща набори”, но в по-различна форма. Празникът на местно ниво има три условни етапа на съществуване: монархически, социалистически и съвременен.
Ето как местната народна памет описва обичая по изпращането на равногорските младежи в казармата: „В миналото, когато са ходили на войниклък, младежите от селото са били изпращани от своите близки, роднини и приятели под звуците на гайда. Играели са кръшни хора, а майките, бабите и момичетата са кичели със здравец и уханно цвете своите синове, внуци и приятели с пожелание за лека служба, за сполука и да се завърнат живи и здрави вкъщи. По-възрастните мъже гърмели с пушки, девойките с трепет се захващали за хорото до своя любим, а народният певец възпявал майките, мъжко родили, войник изпратили”.
При социализма и след него празникът се обогатява откъм обредност и символи. Появява се интересна и натоварена с изключителна символика практика в средата на XX в. – момичетата от набора шият знаме, на което извезват годината на изпращания набор и името на селото. Знамето в деня на изпращането се предава на изявен младеж от набора, който го пази, а останалите от същия набор, коленичейки и целувайки знамето, дават обещание пред родители и пред цялата местна общественост, че ще бъдат „верни, себеотдадени и старателни както в овладяването на военното дело, така и във воденето на добър семеен и трудов живот след уволняването от казармата”. Знамето се прибира и се изнася само при бъдещи евентуални срещи на набора. Днес също се прави знаме, но от местна жена, вещица в шиенето. Когато е готово, кани младежите и девойките от набора в дома си и го предава. Това е традиционна практика, съпътствана с почерпка и с изиграване на няколко хора.
От 50-те години на миналия век обичаят прераства в тридневен празник на селото, чакан с нетърпение от жителите, които разказват: „Това са три дни празници, три дни веселби и хора, които са предшествани от един месец подготовка, един месец вълнение и цяла година чакане да дойде денят”; „И преди, когато имаше казарма, и сега за Набора тук в село се събират близки и познати от цяла България. Идват си дори от чужбина.”; „Това е времето, в което цялото село се пълни до краен предел и всяка къща свети”. „Изпращането на набора” или както днес го наричаме „Младежките вечери” са най-хубавите дни за равногорци. Събираме се от близо и далеч и целият площад се пълни с хора.
Празникът става значима традиция с определено място в празничния календар на селото – последните петък, събота и неделя на юли, „когато учениците са завършили, рано е за прибирането на реколтата и не са започнали традиционните новобрански вечери, които бяха през август и септември... Сега няма новобрански вечери, но младежите през август отиват по чужбина, по морето, преди университета и краят на юли е най-удобното време за „Младежките вечери”. Подготовката за празника започва по-рано от завършващите наборници, подпомогнати от родители, близки, роднини, приятели. Намират спонсори, които подкрепят финансово и организационно „Младежките вечери”. Обичаят има официална част, която преминава по сценарий с водещ и неформална част, която протича свободно според обстоятелствата. Формалната част се спазва в деня на откриването на тридневните празници, а останалото е елемент от неписаната традиция, която търпи промени и развитие. По време на празника младите от набора правят поход и обикалят землището на селото, посещават исторически паметници, природни забележителности и местности. Правят снимки за спомен със знамето на набора и с националния флаг, играят хора, разказват случки от училищните години. Някои набори посаждат дръвче, посветено на техния набор, играят приятелски футболен мач.
В деня на откриване на празниците младежите се обличат с официални облекла, като ризата е в един цвят, а панталонът е тъмен. Официално е облеклото и на девойките без изискване за еднаквост. Едно момче и едно-две момичета от набора се обличат в носии и поемат националния флаг, предаване и приемане на знамето на набора. След откриването на тържеството повеждат „хорото на донаборниците”, сега на младежите. Късно следобед в първия ден цялото село се събира на украсения с балони и цветни ленти площад. Под звуците на гайда или музика младежите, придружени от своите майки и последвани от девойките от набора се строяват на централно място на площада. Напред излиза младежът в народна носия с националния флаг, а момичето с носията носи знамето на набора заедно с кмета и други официални лица. Водещата, която е момиче от набора, приветства присъстващите с добре дошли и представя историята на обичая. След 1990 г. при откриването на празниците присъства и местният свещеник, който отслужва водосвет и благославя. 
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Институт за етнография и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките)