Предизвикателството пред следващия парламент е да се диференцират висшите училища у нас, каза служебният министър Галин Цоков

Предизвикателствата в законовите промени са много важни за висшето образование в България. В бъдещия парламент трябва да се види доколко могат да се диференцират и определят с точни характеристики и финансиране различните типове училища като изследователски, образователни и професионални, както и да имат ли отделен статут академиите по изкуства. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той се включи онлайн в семинар на тема „Предизвикателства пред развитието на висшето образование в България“, който се провежда днес в Икономическия университет (ИУ) във Варна. 
Много важно предизвикателство е начинът на финансиране на висшето образование, който по думите му не е свързан само с промените в закона, а и с прилагането на подзаконовата рамка, защото не е на брой преподаватели и студенти, а на база качество, което означава много упорита съвместна работа, за да се определи съотношението в отделните професионални направления. Според него обаче насочването на средства именно за качество за съжаление не се е реализирало в последния бюджет, въпреки настояванията на Министерството на образованието и науката (МОН) и на ресорната комисия в Народното събрание. 
Министърът изтъкна, че системата на висшето образование е една от най-добре реформираните социокултурни системи у нас. Според него едни от достиженията в нашето общество, които трябва все по-често да се сочат като пример, са свързани с дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и нормативните промени, които целят оценяване и финансиране съобразно качеството. В резултат на тези политики средства се получават за качество и има напредък във висшето образование в България, посочи Цоков и даде за пример Софийския университет, който вече е сред онези 4,7 процента най-добри университети в света. Според него всичко това е свързано с целенасочените политики, които се водят в последните години висшето образование да се приоритизира като професионални направления и възможности във връзка с потребителите, икономиката и реалната практика. 
Постигнато е много, но има и предизвикателства, които трябва да бъдат решени, каза проф. Цоков. Той съобщи, че МОН има два проекта, които са свързани с темата на семинара. Единият планира изграждане на цялостна информационна система, свързана с Националната агенция за оценяване и акредитация и висшите училища, за да има по-бързо придвижване на актуална информация по отношение на работата и регистрите. Вторият ще стартира до месеци като продължение на проекта за студентски практики с много важен модул, уреждащ дуалното обучение в българското висше образование. Това е една неизползвана възможност да се свържем с пазара на труда и работодателите и се надявам, че всички университети ще бъдат включени в този проект, каза министърът. 
На семинара присъстват още ректорът на ИУ проф. Евгени Станимиров, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Елиза Стефанова, зам.-председателят проф. Мария Шнитер, председателят на Съвета на ректорите в България проф. Миглена Темелкова, председателят на Комисията по образование и наука в 49-ото Народно събрание Красимир Вълчев, доц. Медиха Мехмед-Хамза, областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева, ректори на висши училища в страната, представители на МОН, образователни институции, синдикати, партньори от бизнеса.