Представители на организации изразиха различни позиции по законопроектите за изучаването на религия в училище

Представители на неправителствени организации, сдружения на директори, родителски и младежки организации изразиха противоположни позиции по внесените законопроекти за въвеждане на учебен предмет, свързан с религията и добродетелите. Това стана по време на извънредно заседание на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
Директорът „Развитие на мрежата“ в Националната мрежа за децата Мария Брестничка представи становище от името на организацията, която обединява над 140 граждански организации. Тя предаде на председателя на комисията над 100 страници становища, както и подписка с над 10 000 подписа. По думите ѝ законопроектите в този вид съдържат много неизвестни – не е ясно какви ще бъдат учебните програми и кой и как ще преподава. Брестничка постави въпроса какво се случва в малко училище, където едно или две деца не изберат предмета и останат на индивидуална форма на обучение, както и когато клас се раздели на групи по различни програми. Тя призова решението да не се взема, докато притесненията на подписалите петицията не бъдат адресирани, и настоя разговорът да не бъде провеждан от извънредна комисия в рамките на два дни.
Съпредседателят на „Зелено движение“ Калин Ангелов заяви, че организацията настоява Народното събрание да защити светския характер на училищното образование и изучаването на религия да остане незадължително. По думите му идеята за задължително религиозно образование е ретроградна на фона на сериозните проблеми с качеството на образованието и ще раздели учениците по религия и етнос. Ангелов посочи, че според него задължителното религиозно обучение противоречи на духа на Закона за предучилищното и училищното образование от 2016 г. Той добави, че образованието в основните истини на вярата е първостепенна задача на църквата и че когато държавата се е намесвала в нея, резултатът е бил лош.
Съпредседателят на сдружението „РОД“ Давид Александров изрази пълна подкрепа за въвеждането на предмета. Той припомни, че преди 1944 г. в България е имало обучение по религия и добродетели, и посочи, че страната има проблеми с младите хора, които според него намират отражение в тревожни новини от последните месеци. По думите му предлаганият модел дава избор на всяко дете и родител да изучава добродетели или религия. Александров не се съгласи с опасенията за разделение, като посочи, че разделение между децата вече съществува заради съдържание в социалните мрежи.
Ирина Манушева постави въпроса къде са анализите, на които стъпва промяната. По думите ѝ всяка промяна в образованието трябва да се прави въз основа на оценка на последиците, а такива анализи липсват. Тя посочи, че резултатите на българските ученици показват тревожни нива на функционална неграмотност и дефицит на критично мислене и попита кой образователен проблем решава новият предмет. Манушева изрази опасение, че се размива границата между знание и вяра, което едно дете в първи клас трудно може да разграничи, и предупреди, че въвеждането на предмета на практика ще измести часа на класа. Тя предложи предметът да остане избираем, а усилията да се насочат към разширяване на достъпа до него.
Десислава Ангелова, която говори от името на Асоциацията „Родители“, изрази сериозни възражения срещу въвеждането на предмета по начина, по който се предлага, с аргумента, че съществува риск от различия между децата и разделяне по религиозен принцип. Тя настоя по толкова важна тема първо да се проведе широк обществен дебат с участието на родителите. По думите ѝ е необходим предмет, фокусиран върху здравното и гражданското образование и върху емоционалните и психическите проблеми на децата, на чиято основа да се изгражда възпитанието в добродетели като уважение, емпатия, грижа, сътрудничество и отговорност.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов посочи, че становището на организацията е по политики, а не в подкрепа или срещу конкретен законопроект. Той определи възпитанието като най-големия проблем в образованието и заяви, че организацията подкрепя въвеждането на предмет, свързан с добродетели, религии и ценности. По думите му решението как да се нарича предметът, колко дълго да се изучава и дали да бъде задължителен, е политически въпрос, който предстои да бъде решен с консенсус. Стаматов настоя предметът да бъде интересен и съвременен и да се преподава от добре подготвени учители, без да се орязват часовете от общообразователната подготовка.
Представител на Православното младежко сдружение „Св. Йоан Рилски“ Любомира Нуцова посочи, че светският характер на училището не означава религиозното образование да бъде изключвано, и настоя всички граждани, които държат на такова образование, да имат тази възможност. Тя обърна внимание, че предметът не бива да бъде откъснат от класния ръководител, тъй като това би създало предварително негативно отношение у децата. По думите ѝ като родител тя иска да може да избере на каква основа детето ѝ да изучава ценности, тъй като ценностите на родителите имат своя философска и религиозна основа.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров посочи, че един учебен час представлява около 3 процента от седмичното учебно време, и постави въпроса дали това може да промени нещата. Той разказа за практика в 51-во училище, където в свободните часове учениците са разговаряли за добродетели по специално разработен наръчник, и изрази убеждение, че децата са станали по-добри. По думите му участниците в дебата всъщност са обединени около това, че децата трябва да бъдат учени на добри неща, а спорът е как да стане.