Обилната информация в наши дни променя функцията на преподавателя по изобразително изкуство. Той е по-скоро ментор, насърчаващ студента да намери своя път. Това мнение изрази за БТА проф. Валери Чакалов, който е дългогодишен преподавател в Шуменския и Варненския свободен университет, при представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „130 години висше образование по изобразително изкуство“.
Той припомни, че в годините назад Националната художествена академия е основната образователна институция в сферата на изобразителното изкуство в България, но по-късно се създават такива профили и катедри във Велико Търново, Пловдив, Шумен, Варна. В началото те дублират в някаква степен учебните програми, водени в националната академия, но в наше време всяко учебно заведение търси свой по-различен и специфичен облик, така че да мотивира младите хора, имащи интереси в определени направления на изкуството.
Според него обилната информация, която ни залива в наши дни, променя функцията на преподавателя и днес той е по-скоро ментор на артистите, за разлика от предишната респектираща фигура в майсторската школа, пред която е трябвало всеки да се прекланя и е водела до опити за имитиране и загуба на индивидуалността на младия творец. Сега учителите насърчават учениците да откриват своя път, своята естетика и концепция, смята проф. Чакалов. Много важно според него за преподавателя по изкуство е да бъде и активен творец, за да може да мотивира младите хора в този процес.
Когато той получава предложение да започне академична работа в началото на нашия век, посещава няколко европейски университета, за да изследва техните програми и да ги сравни с нашите, като открива много различия. По думите му тогава в България е имало тенденция да се повтарят образователните програми на всеки университет или в средното образование, но впоследствие се откриват нови, в които вече се развива концептуалното мислене.
Проф. Чакалов смята, че все още при преподаването на визуални изкуства у нас водещ е класическият подход и академичната рисунка и това трябва да се запази, защото е база, която е задължителна за развиване на уменията да се изразиш, независимо какви инструменти ползваш. „Инструмент е и четката, и дигиталната програма, но всъщност идеята е тази, която е водещата, и то на базата на добрите практически умения, с които трябва да боравиш, независимо дали изграждаш фигура, анатомия, пространство, илюзии и т.н. Винаги в една творба с добра идея се усеща, когато липсват изобразителни умения“, подчерта той.
В наши дни всеки студент има достъп до много академични форуми и международни събития. Има обмен, който помага да се сравняват институциите. Всеки учащ овладява база от познания и опит, които са много важни, защото не може да е водеща само идеята, без професионалния капацитет. „Търсим изобразителната култура и творческия потенциал на младия човек“, каза проф. Чакалов. Той даде пример как в някои европейски академии отключват входа на първи курс, така че да влязат повече нови студенти, а в края на годината професорите селектират и насочват учащите в конкретна посока, така че им помагат да се ориентират по-лесно в процесите, които могат да се случат с тях. В България се предлагат свободни занятия извън програмата, защото не винаги тя удовлетворява студента, допълни преподавателят. Създават се допълнителни форуми, научни конференции, събития, изложби, кураторски проекти, които да могат да разширят познанията на младите хора.
Попитан дали е престижно да си университетски преподавател в сферата на изкуството, Чакалов припомни, че във времето, когато самият той е бил студент, професорите са имали изключително висок социален статус и ореол. Сега в България има десетки университети и филиали, освен това студентите могат да избират да учат в Европа и по света. Има много преподаватели, за радост сред тях има и много млади, които се движат по пътя на изследователската, научната дейност и на творчеството, добави той.