Преводачката от гръцки език Ирена Алексиева е носителят на наградата за литературен превод „Виктор Пасков“

Преводачката от гръцки език Ирена Алексиева е носителят на наградата за литературен превод „Виктор Пасков“. Това бе обявено на церемонията по награждаването във Френския институт в София.
Ирена Алексиева бе наградена за превода на „И мъртвите да погребат своите мъртъвци“ на Михалис Албатис. Тя не присъстваше на церемонията и от нейно име отличието прие Невена Дешлиева-Кръстева, редактор на изданието.
„Това е награда не само за тази книга, а за книгите, които през годините Ирена Алексиева е превеждала от гръцки, особено от кипърски диалект“, каза Дешлиева-Кръстева.
Носителката на наградата се включи чрез видео запис.
„Радвам се, че има такава инициатива, с която се отличават преводи, различни от тези от английски език“, каза Алексиева. „Много ми е мило, че една много човешка книга на млад автор от остров Крит в мой превод спечели вниманието на комисията“, каза още тя.
Тази година отличието се присъжда за втори път. Сред номинираните бяха още Албена Стаменова за превода от украински език на „Радио нощ“ на Юрий Андрухович; Жанина Драгостинова за превода от немски език на „Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ на Томас Ман; Крум Крумов за превода от полски език на „Книгите на Яков“ на Олга Токарчук; Стела Джелепова за превода от норвежки език на „Норвежки народни приказки“ на Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му, том втори.
„Името на Виктор Пасков говори достатъчно за това, което ни обединява“, каза Люк Леви, директор на Френския институт в България. „Той принадлежи на онази Европа, в която езиците и спомените никога не са спрели да циркулират“, каза още той.
„Преводът е това да се погрижим един глас, роден другаде, да стане наш, без да го представим като чуждестранен“, допълни Леви.
Според него преводът е жест, който надхвърля границите на литературата. Той припомни, че вследствие на военните действия в Украйна биват разрушени библиотеки, книжарници, печатници и книги.
„Унищожаването на книгите, езиците и местата, където се предават историите, означава да се опиташ да унищожиш и паметта и да решаваш кой ще предава разказите“, каза Леви. „В тези мрачни времена преводът е и политически жест“.
„Ние преживяваме бурни и тревожни времена, които поставят човечността под въпрос“, каза Мари Врина-Николов, учредител на наградата за литературен превод „Виктор Пасков“. „Литературата премахва границите и разклаща застиналите като зидове идентичности. Тя превръща личното преживяване в споделено човешко преживяване. Тя вижда човешкото в човека, а не украинеца, евреина, палестинеца, българина, белокожия, чернокожия и т.н.“, допълни тя.
Според нея чрез литературата развиваме способността си да любопитстваме. Тя цитира изказване на Георги Господинов, според което в основата на любопитството седи любовта.
„Ако литературата е споделен дар от писател или писателка към читатели, то преводната литература умножава този дар толкова пъти, колкото преводи има“, каза още Врина-Николов.
Според нея преводачът трябва да е човек, а не изкуствен интелект. „Изкуственият интелект не притежава нито ум, нито чувства, нито сетивност, нито тяло и затова не може да пресъздаде един текст“.
„Всяка книга от краткия списък съдържа надежда, че въпреки всичко разумът и разбирането могат да надвият“, допълни Врина-Николов. „Писането, което разтърсва света и езика, четеното и преводът са ключовете към нашето оцеляване като човеци“, каза в заключение тя.
„Искаме с тази награда и със събитието днес да отдадем почит на творчеството на преводачите“, каза Юлия Рафаилович, директор на фондация „Следваща страница“.
„Те често остават в сянка на оригинала, но днес искаме да ги срещнем лице в лице“, допълни тя.
Рафаилович обясни, че в първия кръг на журиране са участвали студенти филолози по чужди езици от Нов български университет и Софийския университет. Според нея това са бъдещите преводачи и редактори. Участвалите в първия кръг на журирането получиха сертификати за ролята си след края на събитието.
В рамките на церемонията се състоя дискусия с трима от номинираните преводачи – Албена Стаменова, Жанина Драгостинова и Крум Крумов. Модератор бе Стефан Русинов, преводач от китайски и английски на български език.
„Този конкурс ни показва лицата на преводачи и ни дава възможност да чуем гласовете им“, каза Русинов.
„Със самия факт, че превежда, преводачът присъства като глас в книгата“, каза в дискусията Албена Стаменова.
Тя обясни, че преводачите не са редактори на ученически съчинения, според нея авторите не случайно са решили да се изразят с избраните от тях думи и преводачът трябва просто да се постарае да ги предаде на български.
„Всичко е нарочно и ние трябва да вървим след тях“, каза още Стаменова.
„В зависимост от книгата, понякога преводачът може да си позволи да се намеси, понякога да се дръпне назад“, каза Драгостинова в дискусията. Според нея преводачът понякога пише дълги изречения, без да си поема дъх.
„Задачата на преводача е да започне да диша като автора“, каза още тя.
Крум Крумов разказа, че при превеждането на „Книгите на Яков“ и предаването на различните гласове е черпил вдъхновение от своя роден тракийски говор, както и от различните преводи на Библията.
Крумов разказа, че едно от писмата в „Книгите на Яков“, известно като „Желязното писмо“, е написано в оригинала така, че да бъде непреводимо, а във всички преводи, писмото е написано така, че да бъде разбрано. При превеждането на този откъс всички преводачи са се консултирали с писателката Олга Токарчук.
„Не бих се осмелил да кажа, че в „Книгите на Яков“ е моят преводачески стил, тук по-скоро има свързване с езика, с автора, с културата“, каза Крумов. Преводачът обясни, че в работата си се е уповавал на интуицията.
Камелия Спасова, член на журито, обясни, че комисията дълго време е обсъждала книгите. Според нея, всяка една от номинациите заслужава награда.
Тази година в журито във втория кръг участват: Евгения Тетимова, преподавател по „Скандинавистика“ в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ); Здравка Михайлова, преподавател в СУ и преводач от гръцки език; Камелия Спасова, ръководител на катедрата „Теория на литературата" в СУ; Камен Рикев, преподавател в университета „Мария Кюри-Склодовска" в Люблин, литературовед и преводач от полски език; Любомир Илиев, преводач на художествена литература от немски език; Райна Камберова, преводач на художествена литература от украински език, и Тодора Радева, основател на фондацията „Прочети София" и на фестивала „Литературни срещи".
Първият отличен с наградата за литературен превод „Виктор Пасков“ през 2025 г. е Денис Коробко за превода му от руски език на „Титан“ от Сергей Лебедев, издателство „Кръг“.