През 2025 г. липсваше осъзната и последователна грижа за художествената история, която губим с тревожна бързина, а основният проблем е отсъствието на ясна държавна визия по този въпрос. Това казаха през БТА преподавателите по изкуствознание в департамент „Изкуства и дизайн“ на Нов български университет гл. ас. д-р Владимир Димитров и гл. ас. д-р Росица Гичева-Меймари.
Според д-р Димитров културното наследство продължава да се разглежда фрагментарно – без дългосрочни стратегии за проучване, опазване, реставрация и публично представяне, което превръща усилията на отделни специалисти и институции в изолирани жестове, а не в устойчива политика.
По думите на д-р Гичева-Меймари липсата на грижа и на устойчива държавна политика за художественото и културно-историческото ни наследство продължава вече десетилетия. „Не виждам наченки на усилия тази негативна традиция да бъде прекъсната – нито като визия, нито като действия, отбелязва тя.
2025 ГОДИНА - „НАПРЕЖЕНИЕ“ И „РАЗШИРЯВАНЕ“
Двамата определят 2025 година в българското изкуство с думите „напрежение“ и „разширяване“. Според д-р Владимир Димитров годината е белязана от напрежение „между технологията и човека, между памет и настояще, между нуждата от смисъл и визуалната мъгла“. За д-р Росица Гичева-Меймари ключовата дума е „разширяване“ – както на публиката, така и на полетата за възприятие и участие в изкуството, като визуалните изкуства в България все по-осезаемо достигат до млади хора.
Сред най-значимите събития през 2025 г. д-р Димитров открои Международното биенале на стъклото, което постави София във фокуса на световната художествена сцена, както и поредицата изложби, посветени на Васил Захариев, представени в Регионалния исторически музей – София, Софийската градска художествена галерия и Историческия музей в Самоков. По думите му те очертават приноса му не само като график, но също като педагог и общественик с ключова роля за формирането на поколения български художници и за отговорното отношение към културното наследство.
„Изложбата, посветена на Иван Вукадинов, беше сред важните акценти на годината, тъй като върна вниманието към един автор, широко признат, но все още недостатъчно познат в дълбочина. Макар името му да е трайно присъстващо в историята на българското изкуство, Вукадинов остава труден за бързо възприемане художник – със своя концентриран, аскетичен образен език и последователна работа извън модите и конюнктурите на времето. Настоящото представяне позволи по-цялостен поглед към неговото творчество и постави въпроса за мястото на тихите, но радикално последователни автори в културната ни памет“, казва д-р Димитров.
По думите му изложбата „Повече от една снимка“ в Софийска градска художествена галерия е добър и много смислен мост между 2025 и 2026 г. Според него експозицията показва как фотографията може да бъде мислена не просто като образ, а като носител на памет, време и културен контекст, като по този начин естествено свързва въпросите на съвременността с отговорността към историята. „Именно такива изложби, които работят с архиви, интерпретация и критично осмисляне на миналото, очертават посока, в която бих искал да се развива културният разговор и през следващата година“, отбеляза преподавателят в Нов български университет.
Д-р Гичева-Меймари добави двете изложби, посветени на 120-годишнината от рождението на Васка Емануилова, реализирани от галерия „Васка Емануилова“. Особено внимание тя отдели на експозицията „Образи и отражения. Васка Емануилова – между модела и скулптора“, която представя художничката както като обект, така и като субект на портретиране и разгръща образа ѝ като символ на жената-творец в своето време.
„Както казват кураторките Аделина Филева и Ренета Георгиева: „Колегите ѝ са привлечени не само от интересната ѝ външност, но и от нейния талант, дързък характер, борбеност, съчетана с мекота и духовност. Тези портрети са своеобразен визуален дневник – свидетелство за времето, пътя и значението на художничката. Като персонаж в художествени произведения Васка Емануилова се превръща в огледало на своята епоха – образ на жената-творец, уловена между интимността на погледа и символиката на времето, в което съществува“. Много се радвам, че тази изложба претворява на практика отдавнашното изследване на покойната доц. Ружа Маринска за портретите на Емануилова от български художници“, допълни Д-р Гичева-Меймари.
Сред събитията на съвременното изкуство тя открои второто издание на фестивала Sofia Art Fair, който постепенно се утвърждава като водеща платформа за съвременно изкуство в България и Югоизточна Европа, както и изложбата „София–Истанбул: мост на изкуството“, представена в Съюза на българските художници. По думите ѝ проектът поставя акцент върху паметта и културното преплитане между Балканите и Мала Азия.
ТЕНДЕНЦИИТЕ В ИЗКУСТВОТО
По отношение на тенденциите в изкуството д-р Владимир Димитров отбеляза едновременно завръщане към материала и ръчния труд, както и все по-активното използване на изкуствения интелект като инструмент за създаване и анализ, което поражда въпроси за авторството и оригиналността.
„И през 2025 г., както и в няколкото години преди нея, наблюдавам една положителна тенденция - разширяване на почитателите на изкуството в България. Не само частни, но и някои държавни художествени институции напоследък положиха устойчиви усилия за привличане на млада и детска публика. На откриването на изложби виждаме все повече млади хора – мнозина от тях купуват произведения на българското изкуство за личните си или фирмени колекции“, каза д-р Росица Гичева-Меймари.
По думите й изкуството в България вече не е запазена територия само за тесен кръг просветени или много заможни елити – то започва да се утвърждава като ценност, потребност и част от живота на обикновения, добре образован човек – особено на младите. „Това е една от най-обнадеждаващите промени в българския художествен живот през последните години“, смята изкуствоведката.
И двамата изкуствоведи обръщат внимание и на младите автори. Д-р Димитров посочи имена като Александър Тасев, Калия Калъчева и Моника Найденова, както и участниците в изложбата на секция „Критика“ към Съюза на българските художници. Д-р Гичева-Меймари насочи вниманието към Ема Йорданова и Ертан Алев, чиито творби „въздействат толкова силно на публиката и заради своето синестетично музикално-визуално съдържание – което, дори когато не се осъзнава изрично от зрителите, докосва на подсъзнателно ниво. Мисля, че и двамата ще продължат да се развиват в посока, която ще остави следа“.
ЗА 2026 ГОДИНА
„Бих искал през 2026 г. да се постави началото на реална и последователна политика към художественото наследство – с ясни приоритети, дългосрочно планиране и подкрепа за изследването, опазването и публичното му представяне“, отбеляза д-р Владимир Димитров. По думите му също така е изключително важно България да се представи убедително и отговорно в рамките на Венецианското биенале, като част от по-широка стратегия за международно културно присъствие. Не на последно място, необходимо е да се постави сериозен фокус върху проблемите на образованието в областта на историята на изкуството и свързаните дисциплини, тъй като без подготвени специалисти всяка културна политика остава формална и краткотрайна, уточни той.
„Голяма надежда ми вдъхна изборът на новия директор на Националната галерия – г-жа Анелия Николаева. Очаквам и се надявам, че под нейно ръководство тази най-важна за българското изкуство институция най-сетне ще се върне към своята основна функция – да бъде пълноценен национален художествен музей“, каза д-р Росица Гичева-Меймари.