При акад. Николай Кауфман трудолюбието бе вродено, споделиха пред БТА членове на семейството на видния музиковед, фолклорист и композитор

При акад. Николай Кауфман трудолюбието бе вродено, каза неговата съпруга проф. д-р Димитрина Кауфман в интервю за БТА, заедно с дъщеря му Мария Кауфман. 
Утре се навършват 100 години от рождението на изтъкнатия български музиковед, фолклорист и композитор, който си отиде от този свят през 2018 г.
Николай Кауфман е роден в Русе и завършва Априловската гимназия в Габрово. Още като ученик той свири на тромпет и заедно с група свои колеги започва да прави изяви по събития като сватби и празненства. Съставът е дирижиран от бащата на пианистката Ружка Чаракчиева, който също преподава на младия Кауфман тромпет.
Неговото обучение продължава в Националната музикална академия, тогава Българска държавна консерватория, където музикантът завършва теоретичния и инструменталния факултет с тромпет. Любимите му предмети са хармония, полифония и солфеж. Кауфман става научен сътрудник към Института за музикознание към БАН, където започва своята научна дейност в областта на българския фолклор. Като музикален изследовател той събира десетки хиляди автентични записи на народна музика.
Aкад. Кауфман е започнал своята събираческа дейност през 1951-1952 г. Командировките му са траели месец – два, в някои случаи и повече. По това време на много места в България не е имало много обществен транспорт, поради което изследователят е провеждал своята записваческа дейност пеша, ходейки по селата и градовете с натоварен на гърба си фонографски апарат, тежащ около 40 кг. Толкова са тежали и плочите, на които са записани образците. Общият товар е бил по-тежък от него самия. За слабия Кауфман работата е била не само упорита, но и физически тежка.
„Но той беше изключително жилав, упорит, целенасочен и жизнен“, добави Мария Кауфман. Когато си е поставял цел, етномузикологът я е преследвал „до дупка“. „Готов беше да спи на пода, завит с някое палто или яке, но да си свърши работата,“ спомня си тя.
Мария Кауфман разказа, че баща ѝ е живеел за своето дело, работейки от сутрин до вечер. Събуждал се е в 5 часа. Семейството уточни, че резултатът от труда на Кауфман достига 50-60 000 вокални и инструментални записа на народно творчество, които са не само от територията на България, но и от Бесарабия и Таврия. Той е събирал песни от българи, евреи, турци, казаци, некрасовци, гърци, сърби и власи. 
„За него хората са били източник, не само един народ. Всичко е било важно и интересно“, заключи Димитрина Кауфман.
Изследователската дейност на акад. Кауфман не се ограничава до фолклорно творчество, тя включва революционни, градски и други песни. За него е било най-важното това творчество да се запази.
„Казваше „ако сега не го запиша, утре може източникът да си е отишъл“, спомня си Мария Кауфман.
На фразата „защо да отложиш днешната работа за утре, като можеш да я отложиш за вдруги ден“, той отговорял, като не отлагал днешната работа даже за довечера. Този принцип се е отнасял и за неговата композиторска работа. 
За многобройното творчество на Кауфман, което включва над 2000 песенни обработки, дъщеря му уточни, че всъщност обработките му наброяват много повече. Към момента семейството се опитва да създаде дигитален архив от неговите творби.
Авторското творчество на акад. Кауфман е много разнообразно. По една народна тема той прави най-различни версии, които не се припокриват една с друга. За различните видове хор, както и за инструментални формации и солистични изпълнители, всяка партитура е съобразена с възможностите и нуждите на състава, за когото е писана. Върху народната тема композиторът стъпва и вплита в музиката свои собствени мелодии, ползвайки полифонични похвати.
„Антология на българските метроритми за пиано“ е епохален труд на Кауфман, включващ всичките български неравноделни размери в техните варианти и дори някои измислени от композитора комбинации. Мария Кауфман си спомня, как като дете е слушала, докато си е играела под рояла, как баща ѝ композира този труд.
Творческият процес на Кауфман често не е включвал пианото. Докато композиторът си е тактувал с ръката, той си е подсвирквал или е пеел мелодията. „Много виртуозно си подсвиркваше“, добави Мария Кауфман.
След смъртта на акад. Кауфман неговото семейство основава хор на негово име, който да изпълнява неговото творчество.
„Вдъхновени от неговата неуморна дейност и ние така работим с нашия хор и с нашите певици“, каза Мария Кауфман. За тях е важно да продължат неговото дело. „Той толкова много остави, че ако това нещо беше спряло с неговата физическа смърт, то щеше да е кощунство“.
На много от партитурите си композиторът е написвал фразата „Луд не омалева“. Той е работел не за парично възнаграждение. За него най-голямата награда е била творбите му да бъдат изпълнени. Работил е в името на каузата на музикалното и вербалното културното наследство.
„Той остави светла диря“, добави Димитрина Кауфман.
Тя разказва, че при създаването на музиката към „Крадецът на праскови“, Симеон Пиронков, който е колега на Кауфман от Консерваторията, му се е обадил с думите „дай ми една песен, която да използвам като основна“. Кауфман е отговорил с „веднага ти я давам“ и го е насочил към сръбската народна песен „Тамо далеко“. 
„Татко ми беше добър човек. Той стоеше над нещата, над лошото“, спомня си Мария Кауфман. „Животът е много кратък и човек не бива да си цапа ръцете като прави мръсно на хората“, с това послание заключи тя, вярвайки, че баща ѝ би бил щастлив с него.