Прилепите живеят дълго и без признаци на остаряване, изучаването на имунната им система може да помогне на хората

Прилепите живеят дълго и без признаци на остаряване. Изучаването на имунната им система може да направи живота на хората по-добър, казва една от носителките на тазгодишната награда „За жените в науката“ д-р Ния Тошкова.
Д-р Ния Тошкова от Националния природонаучен музей на БАН е една от тазгодишните лауреати в конкурса „За жените в науката“. Тя е отличена за своя проект „Антитяловият репертоар на прилепите в България: от зоонозни заболявания до консервационни дейности“. Петнадесетата юбилейна церемония по връчване на наградите се проведе в зала „Проф. Марин Дринов“ на Българската академия на науките. 
Когато е в десети клас, Ния Тошкова записва курс по пещерно дело и логично стига и до запознанството си с прилепите, което се оказва любов от пръв поглед. 
Към пещерните експедиции я привлича Вили Желязкова, с която и досега са приятелки и колежки. Двете се свързват с Боян Петров от Природонаучния музей, който веднага ги взима на експедиция. След като завършва курса, първата ѝ голяма експедиция е в Албания, където откриват нов вид за науката. 
Към края на следването ѝ при прилепите известност добива болестта на белия нос, довела до най-масовата смъртност на бозайници, позната на учените. Това се случва в Северна Америка. Умират над седем милиона прилепи, а един от най-разпространените видове почти изчезва. В България заболяването също се среща. То се причинява от студенолюбивата аскомицетна гъба Pseudogymnoascus destructans, но не води до заболяването на животните в Европа. 
Всъщност в еволюционно отношение тази гъба е тук по-отдавна. Може в миналото да е причинявала подобно заболяване и оттам вече и самите животни да имат някаква форма на защита. 
„Ние първи с д-р Желязкова открихме, че гъбата я има у нас – уточнява Ния. – В голямата си част те са неизследвани и много интересни. Проблемът с тази гъба се появява по време на хибернация. Синдромът се развива, когато прилепите са неактивни. Нарича се болест на белия нос, защото носовете им буквално побеляват.“
Д-р Тошкова решава, че е важно да се учи от различни лаборатории по света, и започва да пътешества. Първо отива в Хавай, после в Панама, където изследва прилепите вампири. Те сформират много интересни социални връзки помежду си и при нужда, ако един индивид не е успял да се нахрани, друг ще сподели храна, което рядко се среща в природата. 
„Ако ти ми дадеш да ям, аз ще ти дам следващия път – има такъв феномен, който се нарича реципрочен алтруизъм – разказва д-р Тошкова. – И те го спазват много стриктно.“ 
Следващата експедиция е в Индонезия. Така няколко години поред  тя обикаля света, за да се докосне до възможно най-разнообразни популации. Привлича я процесът на хибернация, който при някои видове може да продължи по пет-шест месеца.
Учените откриват нещо интересно. При повишени температури прилепните антитела стават много по-ефективни. Нещо, което при хората не се наблюдава. „Това беше едно по-голямо научно откритие за целия ни екип, което успяхме да публикуваме в списание „Нейчър“ – казва д-р Тошкова. – То за първи път свързва метаболизъм с имунна система. И това, че има такъв тип термочувствителни антитела, означава, че при клонирането им може да създадем терапевтични антитела, които да се използват в човешката медицина.“
И още нещо отбелязва изследователката – прилепите стареят много бавно. При тях почти не се наблюдават болести на старостта и за размерите на тялото си живеят продължително. Един вид, който тежи осем грама, може да живее 40 години, което би било равно на 300 години при хората. И тук става дума за живот без каквито и да било признаци на остаряване.
„А това е и целта на подобни изследвания – да направим живота на хората по-добър“, казва д-р Ния Тошкова.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и в. „ Аз-буки“)