Споразумението, прието на 12 декември 2015 г. от близо 200 държави, ангажира страните да ограничат глобалното затопляне до значително под 2 градуса по Целзий, а в идеалния случай до 1,5 градуса спрямо нивата отпреди индустриализацията.
Мартин Кайзер, ръководител на "Грийнпийс - Германия", каза пред ДПА, че Парижкото споразумение остава глобален компас за климатичната политика. Той обаче добави, че споразумението ще остане актуално само ако големите икономики, по-специално Г-20, преодолеят разминаването между амбициите и действията.
Кайзер каза още, че германското правителство под ръководството на канцлера Фридрих Мерц има отговорността да върне страната обратно на пътя към ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий.
По думите на Мартин Кайзер ще са необходими незабавни мерки в секторите на транспорта, строителството и земеползването, за да поеме Германия по правилния курс.
"Опазването на климата не е бреме, а основа за свобода, сигурност и просперитет в бъдещето", посочи той.
Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата, на свой ред отбеляза, че много хора са напуснали срещата на върха в Париж през 2015 г. с чувство на облекчение. "Днес, десетилетие по-късно, трябва да признаем, че досега сме се провалили", каза той.
"Въпреки напредъка в областта на възобновяемата енергия и електрическата мобилност, глобалните емисии продължават да растат", допълни Рокстрьом.
Глобалното затопляне се ускорява, океаните се затоплят по-бързо от очакваното, а важни екосистеми като тропическите коралови рифове се приближават до критични точки, от които няма връщане назад, отбелязва още експертът.
Превишаването на прага от 1,5 градуса по Целзий вече е неизбежно, продължи Йохан Рокстрьом, предупреждавайки, че това "излага света на риск".
По думите на експерта "единствената останала надежда е светът да осъзнае този провал и рисковете, свързани с него, и да предприеме съответните действия".