Приоритет за НАСА ще бъде изпращането на астронавти на Марс, каза номинираният от Тръмп Джаред Айзъкман

НАСА ще даде приоритет на изпращането на астронавти на Марс, каза пред сенаторите бизнесменът и милиардер Джаред Айзъкман, номиниран от президента на САЩ Доналд Тръмп за ръководител на американската космическа агенция, предадоха световните осведомителни агенции. 
Това ще бъде голяма промяна в космическата политика на САЩ, за която досега приоритетна цел беше връщането на хора на Луната. 
"Ще дадем приоритет на изпращането на американски астронавти на Марс и по пътя неизбежно ще имаме възможността да се върнем на Луната", каза Джаред Айзъкман пред комисията от сенатори, натоварена да го утвърди за поста.
Кандидатът на Тръмп днес изложи своята визия за изследване на космоса пред сенаторите.
В края на миналата година Доналд Тръмп номинира Айзъкман за 15-ия администратор на НАСА. Ако бъде утвърден, 42-годишният технологичен предприемач ще стане най-младият човек, оглавявал американската космическа агенция, и ще бъде сред малцината й ръководители, които действително са се издигали в орбита. 
Комисията по търговия, наука и транспорт на Сената се събра във Вашингтон за изслушването на кандидатурата.
"Както каза президентът, ние ще дадем приоритет на изпращането на американски астронавти на Марс. Покрай това неминуемо ще разполагаме с възможности за завръщане на Луната", посочва 42-годишният Джаред Айзъкман в писмените си показания. 
Айзъкман - главен изпълнителен директор на компанията за електронни разплащания Shift4, вече е летял два пъти в космоса, като сам си купи пътувания със "Спейс Екс" на Илон Мъск, и осъществи първата в света частна космическа разходка през септември миналата година. 
В показанията си пред сенатската комисия той призна, че не е "типичен кандидат за тази позиция".
"Бях относително аполитичен, не съм учен и никога не съм работил в НАСА. Но не смятам, че това са слабости", допълни той. 
Американската космическа агенция и други заинтересовани страни с нетърпение очакваха да чуят позицията на Джаред Айзъкман относно изследването от хора на Луната и Марс, като се има предвид близката му връзка с Илон Мъск от "Спейс Екс".
Сред аудиторията бяха тримата американски астронавти и един канадец, избрани за полета на НАСА до естествения спътник на Земята, планиран за следващата година.
От години американската космическа агенция представя Луната като следващата логична стъпка за астронавтите. Програмата "Артемис" ("Артемида") има за цел да изпрати екипаж около земния спътник през следващата година и да осъществи кацане на астронавти близо до южния лунен полюс през 2027 г. 
Този път се планира изграждането на лунни бази, а не само бързи посещения като тези по време на мисиите "Аполо" на НАСА в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.
Проектът "Артемис" се развива бавно и струва скъпо, особено за ракетата на НАСА "Спейс Лонч Систъм" (Space Launch System). Досега тя е изстреляна само веднъж - през 2022 г. без екипаж.
Илон Мъск предпочита Марс като дестинация, тъй като увеличи тестовите полети от Тексас на "Старшип" - най-голямата и мощна ракета в света.
Превръщайки "Старшип" в кораб за многократна употреба, Мъск възнамерява да намали значително разходите за превоз на хора и оборудване до Червената планета.
НАСА избра "Старшип" за първите си две кацания на астронавти на Луната за програмата си "Артемис", кръстена на Артемида, сестрата-близначка на Аполон в гръцката митология, чието име носеха лунните мисии "Аполо". 
Програмата "Артемис", обявена през 2017 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп, трябва да даде възможност за завръщане на американски астронавти на Луната, и по-конкретно за установяване на трайно човешко присъствие на повърхността й с оглед на подготовката на бъдещи мисии до Марс.
Поради огромните разходи и многобройните закъснения обаче редица критици в новото американско правителство призоваха програмата да бъде радикално преразгледана или дори отменена.
Несигурността подсилиха и коментарите на Тръмп, който след встъпването си в длъжност през януари на няколко пъти обеща да "забие знамето на Марс", без да споменава Луната, отбелязва АФП. 
Тръмп освен това е много близък с Илон Мъск, за когото Червената планета е предпочитана цел. Известен с крайно оптимистичните си прогнози, Мъск планира да приземи "Старшип" на повърхността й още през 2026 г. и да започне пилотирани мисии през 2028 г.       Изоставянето на програмата "Артемис", в която много други страни са партньори, ще бъде сериозен удар за космическия сектор.