Проекциите на Алеко в съвременността бяха дискутирани в осемнадесетата среща разговор на БТА "Алеко днес" в Сливен


Осемнадесетата среща разговор, част от инициативата "Алеко днес" на Българската телеграфна агенция, се състоя днес в Националния пресклуб на БТА в Сливен. Кампанията е посветена на 160 години от рождението на Алеко Константинов и включва поредица от дискусии в пресклубовете на БТА в цялата страна с модератор доц. Йордан Ефтимов – литературен изследовател, критик и преподавател по теория на литературата в Нов български университет.
"Идеята е да говорим за Алеко максимално директно и честно", каза при откриването на срещата доц. Ефтимов. По думите му Алеко Константинов е актуален и съвременен в много аспекти, които се обхващат в тези срещи - проблематиката, свързана с училището и необходимостта от присъствието му в учебния план, проблемите в съдебната система, пътеписите му и др. "Най-важната причина БТА да избере този български класик за първа голяма кампания е, че ние можем да говорим през Алеко и неговите герои за нас - съвременните българи и нашите проблеми", посочи той.
Валентина Димитрова, председател на Дружеството на независимите български писатели в Сливен и бивш преподавател по БЕЛ, избра жанра фейлетонно стихотворение, за да пресъздаде по Алеков почин нашата съвременност. "Алеко и днес под фойерверки от истини върви, невероятните разкази за Бай Ганьо и компания продължи. Написа, че Ганьо от Европа се върна наежен и с маска, готов да зазида мисълта му в стоманена каска. Духът на нечестни избори, насилие, разврат, "кучета ги яли", "бошлаф" са за него идеалите - мечтае цял живот да си живее рахат - да го изберат я кмет, я депутат", е началото на нейната творба, която ще бъде включена в специалния брой на списание ЛИК, посветен на автора и годишнината от рождението му.
"Благодаря на БТА, че организира инициативата, защото такива дискусии за нашите класици и видни възрожденци и деятели от Следосвобожденска България са много полезни. Това, което прави БТА, е много ценно, хубаво е да се чуват мненията за проекциите на Алеко в съвременността." Това каза журналистът Доброслав Иванов, според когото, за да оценим морален стожер, като Алеко Константинов, трябва добре да го познаваме. По думите на Иванов, "Бай Ганьо" е творба, която живее самостоятелен живот дълги години след убийството на автора. Той обаче изрази желание в съвременното българско училище да има учители, които да правят езика му достъпен за учениците, да го направят по-занимателен за днешните деца, които живеят с "ТикТок" и интернет.
"Алеко е много добър журналист, който не се влияе от цензурата, автоцензурата и няма върху себе си лошото влияние на рутината", каза още Доброслав Иванов, според когото това са най-страшните бичове, които "могат да превърнат журналиста в писарушка". "Уникална лексика, самоирония и перо притежава Алеко Константинов", обобщи той качествата му като журналист и общественик.
"Алеко се учи веднъж в седми клас, в десети и в единадесети - също по веднъж. Тази разпокъсаност на преподаване не е много удачна", каза по време на срещата Стоян Стоянов, дългогодишен учител, понастоящем експерт в Регионалното управление на образованието (РУО)-Сливен. Според него съвременните деца имат доста чувствително и критическо ухо, а учителят не трябва да си позволява да създава негативно отношение у децата. Той разказа за отношението на децата от ромския етнос, на които е преподавал, към творбите на Алеко Константинов, техния коментар на текстове с поговорки.
"Най-ценното в тези дискусии ще бъде онова, което ще се каже за училището, за образованието", категорична бе Веселина Седларска, журналист и писател. "Аз съм голям враг на българското образование", заяви Седларска. "Смятам, че то е в изключително неправилна, покваряваща децата парадигма. Нашето образование е толкова зубраческо ориентирано, че децата в българското училище са подложени на огромни мъчения." Според нея децата трябва да се учат как, а не какво да мислят, да четат повече книги, за да може детето, четейки, да изважда от себе си онова, което вече има.
В края на разговора Веселина Седларска провокира събеседниците си с въпроса какво би станало, ако случаен куршум не бе взел живота на Алеко Константинов. "Интересно ми е дали би написал продължение на "Бай Ганьо" в други времена, дали би станал депутат и прочие", каза тя.
Участниците в дискусията коментираха още актуални теми, свързани с патриотите и лъжепатриотите, русофилството и русофобството, приликата на Бай Ганьо със съвременни български политици. Припомниха факти от живота на Алеко, неговите постижения и интензивен живот, неговата смърт по погрешка.
В края на срещата участниците в нея получиха покана да се включат със свои текстове от 160 думи за Алеко Константинов, които ще бъдат публикувани в специалния брой на списание ЛИК, посветен на автора и годишнината от рождението му.
Видеозапис от срещата разговор е публикуван тук.

София

Детски книги са във фокуса на издателствата в третата седмица на месец август

Детски книги са във фокуса на издателствата в третата седмица на месец август. Ново издание на сборника „Приказките на господин...

Рилски манастир

Чудотворната Хавайска мироточива Иверска икона на Пресвета Богородица днес ще бъде посрещната в Рилския манастир

Чудотворната Хавайска мироточива Иверска икона на Пресвета Богородица днес ще пристигне в Рилския манастир. Очаква се това да се случи...

Токио

Япония подготвя мисия до луните на Марс в опит да помогне за разкриване на произхода на Слънчевата система

Японски инженери подготвят мисия до луните на Марс, като целта е да се съберат проби, които биха могли да разкрият...

Ню Йорк

Учени установиха, че свързан със стреса хормон помага на мозъка да се възстанови след увреждане

Учени откриха необичайна функция на свързан със стреса хормон – той участва във възстановяването на мозъка след претърпяно увреждане, съобщава...

Вашингтон

Фосил на 236 милиона години променя представите за еволюцията на бозайниците, показва изследване

Учени от Аржентина са открили доказателства, че предците на бозайниците са преминали към живо раждане с между 90 и 95...

Лос Анджелис

Едрите саблезъби котки са изчезнали преди около 12 хил. години заради тежки болести и малформации, сочат нови изследвания

Едрите саблезъби котки (Smilodon fatalis), наричани още Смилодони, са изчезнали преди около 12 хил. години заради тежки болести и малформации...