Проф. Иван Маразов изнесе във Варна лекция за портретната живопис на XVII век и творчеството на Анселм ван Хуле

Проф. Иван Маразов изнесе във Варна лекция на тема „Портретната живопис на XVII век. Портретите на Анселм ван Хуле във Варненската художествена галерия“. Картините са сред най-ценните притежания на културния институт и в момента са част от изложбата „Човешко и божествено в изкуството на XVII и XVIII век“. Тя се осъществява в партньорство с Нов български университет, откъдето представят картини от същата епоха от галерия „УниАрт“. 
Проф. Маразов е идентифицирал авторството и датировката на портретите на Анселм ван Хуле, които се намират във Варненската художествена галерия, припомни директорката Доротея Павлова. Това той прави в студентските си години като курсова работа, която излиза в статия в списание „Изкуство“ през 1966 г. 
Маразов разказа, че винаги е имал силен интерес към европейското изкуство. Развил е тезата си за портретите на Ван Хуле, учейки в Санкт Петербург под ръководството на преподавателя Николай Никулин, който е бил изключителен познавач на нидерландската култура. Той го е „запалил“ по тази епоха, а интересът му е бил подкрепен от факта, че Ермитажът притежава една от най-богатите сбирки на изкуство от XVII век от Нидерландия (тогава Холандия - б.р.) и Фландрия. По думите му тъй като периодът, когато е учил, е бил на интелектуално оживление, студентите са имали възможност да разглеждат притежанията на музея, виждайки дори модерно изкуство, каквото не е било излагано другаде. Там той разглежда и произведения, класифицирани като второстепенни, но заслужаващи внимание, въпреки че не са в експозициите.
Маразов познава портретите на Ван Хуле, тъй като е служил три години във Варна. Още тогава е бил сигурен, че са от нидерландската школа. Когато започва да работи върху тях през 1964 г., прилага правилото за най-важните принципи при атрибуцията на едно платно – разпознаването на епохата и принадлежността към някаква култура. В този случай тя е била ясна, а надписите върху портретите са дали възможност да се разбере кои са изобразените личности – делегати на Вестфалския мирен договор. Това той сверява в графичния отдел на Ермитажа, където открива и портретите с името на автора. 
Произведенията от серията са правени в Мюнстер по време на конгреса, който утвърждава Генералните щати на Нидерландия през 1647-48 г., каза изкуствоведът. Като член на гилдията на св. Лука в Антверпен, Анселм Ван Хуле е бил изпратен там, за да рисува дипломатите. Най-хубавото изображение според Маразов е на председателя на конгреса Бартолд Ван Гент, който е във фонда на Варненската галерия. Регистрирани са 132 портрета на делегати в Мюнстер. По тях се правят гравюри, които са издадени в албуми, като първият съдържа 90, а вторият – 130, след което има множество преиздавания. Гравюрите са се продавали в цяла Европа, защото подписването на Вестфалския мирен договор е било голямо събитие, допълни ученият. 
Портретите са официални. Те са еднотипни, тъй като е било важно всички да са еднакво изобразени. Дрехите отговарят на статуса на хората. От конгреса е запазен и групов портрет, носещ същите характеристики. По-късно в груповите портрети се появява динамика и някакви действия на участниците. Пример в това отношение са работите на Рубенс, Рембранд, Франс Халс, каза още професорът.
По думите му Нидерландия наследява изкуството на XIV, XV, XVI век и там има велики постижения, един съвършено различен от Италия Ренесанс. „Те изписват така образите, сякаш са пантеисти и вярват, че във всяко нещо има бог. В Италия ренесансовата култура се е развивала въз основа на финансовите интереси на градовете, докато в Нидерландия има манифактура, отношение към всяко нещо, което се изобразява и то е сякаш художникът отново създава този човек или предмет“, посочи Маразов като допълни, че в тези времена в Амстердам, който е бил не по-голям от Варна днес, са работили шестстотин художници. Дори в селските къщи е имало картини, а богатите са купували от всички майстори, тъй като и произведенията са били евтини. 
Изкуствоведът уточни, че има разлика с изобразителното изкуство във Фландрия, където, поради влиянието на Испания, има аристократическа култура, един истински барок, по-добър дори от Италия, докато в Нидерландия има буржоазия. Това той подкрепи със сравнението между Рубенс като представител на Фландрия и Рембранд - на Нидерландия. Първият е великолепен, широк живописец, докато вторият е задълбочен, вглъбен, рисуващ не само социалния ранг на човека, а и неговия вътрешен свят, посочи професорът. 
Тази вечер в 17:30 ч. лекция за изложбата ще изнесе и д-р Тодор Петев, преподавател по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет.