Проф. Пимпирев: Антарктида е място за четене, а българската антарктическа база и научноизследователският кораб са своеобразни читалища


Антарктида е място за четене, а българската база "Св. Климент Охридски" и научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" са своеобразни читалища. Това каза ръководителят на българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев по повод представянето на януарския брой на списание ЛИК, чиято тема е „Читалищата в минало и бъдеще време“.
"Смело мога да кажа, че на българската база имаме много богата библиотека и по всяко време можеш да видиш някой от нашите полярници с книга в ръка. Там се намира и подарък от нашия известен българин Стефан Груев – първи издания на дневниците на Скот и Амундсен. Това е много богата библиотека от полярни книги", каза проф. Пимпирев, който се включи в представянето на ЛИК онлайн от Пунта Аренас, Чили, където очаква полет към Антарктида.
Той допълни, че всеки чужденец, който види книгите в българската база, както и на кораба, се учудва колко много четат българите в Антарктида.
"Разбира се, всеки носи книги, има много книги като подаръци. Аз лично съм подарил мои книги. Така че и корабът е място за четене, защото, особено когато си дълго в океана, за по-дълго време, единственото развлечение, което ти доставя голямо удоволствие, е хубавата книга", подчерта проф. Пимпирев.
"Така че, четете. Ние в Антарктида четем, но да не забравяме да четем и в България и да посещаваме все повече читалищата и читалищните библиотеки", допълни той.
По думите му корабът е едно пътуващо читалище, което тръгва от Варна, преминава през Средиземно море, всички проливи, Атлантическия океан, Южния океан и достига до българската база на Антарктида.
"И това е едно своеобразно читалище, където са събрани книги с голяма стойност. Същото важи и за българската база, където се чете много. Така че България има читалища не само в страната, където сме, но има и в Антарктида, и на кораба ни „Св. св. Кирил и Методий“, заключи ръководителят на българските антарктически експедиции.
След отварянето на българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в средата на месец ноември, започна същинската работа на 34-тата научна експедиция. В района на Южния залив на остров Ливингстън международният екип от учени, с помощта на логистичния екип от експедицията, събира проби по няколко научни проекта. 
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. 
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" и на българската база “Св. Климент Охридски” с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика "Корабният дневник на БТА" на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти Агенцията е сред първите резултати в търсачка на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Януарският брой „Читалищата в минало и бъдеще време“ можете да откриете тук.