За читалищата като средище на различни общности разказаха гостите на пресклуба на БТА в Букурещ

Читалището в Извоареле е събирателен център на българската общност там. Това каза за БТА румънката с български корени Бианка Василе, която е журналист и една от основателките на асоциацията на българското малцинство в Извоареле „Български извори“. Тя беше един от гостите в пресклуба на агенцията в Букурещ по повод представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „Читалищата в минало и бъдеще време“.
„Българи са се заселили в Извоареле в Румъния преди около 200 години. Те и до днес пазят своя език и традиции. Събирали са се на седенки, при чешмите и на селските хора. От 1930 година читалището е мястото, където се провеждат основните дейности на общността: празници, срещи и културни събития. В него се правят дори сватби“, разказа Бианка Василе.
Именно в читалището в Извоареле на 1 февруари сънародниците ни ще отбележат и Трифон Зарезан, а през ноември 2023 г. организираха Фестивал на сладката баница.
„За да популяризираме нашата кухня, наскоро открихме и местен гастрономически пункт – Ханът на българите. В него, заедно с жените от селото, организираме събития и приготвяме ястия, наследени от нашите баби, предавани от майка на дъщеря. Проектът е мой, но е свързан с по-голяма визия, да промотирам селото като българска туристическа и гастрономическа дестинация“, допълни Бианка Василе.
Тя подчерта, че желанието й е ханът да бъде културен център на и за българската общност в Извоареле, но да допълва читалището, а не да го измества.
„Искам да направя туристическа дестинация, туристически маршрут и вече водя разговори с някои агенции. Искаме да докараме българи в селото. Защото е село, което заслужава да бъде опознато. Извоареле е общност, която има какво да предложи. Българите трябва да знаят, че в Извоареле още се говори езика, макар и архаичен. Искаме да разкажем историята на нашата общност“, каза с нескрита емоция Бианка Василе.
По думите й името на гастрономическия център е жест на отдаване на почит към бившия конак на болярина Петре Илиеску. Тази къща, известна като La Han (Ла Хан), е била сборен пункт за българите, които живеели и работели по тези земи.
След участието си в дискусията Бианка Василе подари на пресклуба на БТА в Букурещ колекция пощенски картички с архивни снимки на село Извоареле и неговите български жители.
„Това е инициатива от три-четири години, когато започнах да обикалям селото и да събирам снимки. Десет фамилии ми ги дадоха. Кадрите са свързани с обичаите, с църквата, с облика на селото, с традиционното облекло. И заедно с моя колега Каталин Попа, с когото направих и моята книга за българите в Извоареле, взехме снимките, сканирахме ги професионално, с големи размери. Пощенските картички ще бъдат разпространени и при представянето на книгата ми. По този начин искаме да ги спасим, да ги дигитализираме. Красив жест. Да изпратим в чужбина, по пощата такива снимки“, сподели още Бианка Василе.
Такива картички ще има в Общината, в читалището, в Хана на българите, в местния музей.
„Искаме да стигнат и до Окръжния музей Телеорман. В момента водим дискусии“, информира Бианка.
На свой ред другият участник в дискусията, Владимир Митев, който е журналист от Румънската секция на БНР и създател на българо-румънския блок „Мостът на приятелството“, добави един по-различен елемент към темата за читалищата.
„Тъй като читалища имат не само българите, бих искал да спомена арменското читалище „Анжела Чакърян“ в Русе. Знаете, че арменската общност в Русе съществува от векове, нейната първа църква, доколкото знам е от 17 век и е една от най-старите на Балканите. Стари са и арменските връзки между арменци от Русе и Букурещ. Пример за това е Емануел Мирзоян, известен в Букурещ като Манук бей, основател, строител на Хана на Манук в Букурещ. Ние сме буквално на метри от него тук, в пресклуба на БТА в Букурещ“, отбеляза Владимир Митев.
Той допълни, че тези връзки продължават и днес и даде пример с отбелязването на Арменската Коледа в Русе на 10 януари – събитие, което е събрало на едно място българи и арменци и от двете страни на Дунав. Сред гостите е била и Лиджия Кешишян, организатор на „Балканик фестивал“ – един от най-големите фестивали в Югоизточна Европа.
„Събитието, което е традиционно и се провежда от години в Букурещ, миналата година докара и български изпълнители в румънската столица, сред които Котарашки. Лиджия Кешишян е осъзнала нещо, което аз само на думи изповядвам, но тя го реализира, а именно, че светът е по-голям от мнозинствата в нашите държави и може да си струва да интегрираме опита на хора, които не принадлежат на тези мнозинства. Това ще ни направи по-богати всички“, каза Владимир Митев.