„Посланието на „Пиета“ е изключително силно. Да, светът гори и този наш цивилизационен модел и културните ни символи са подложени на тежка атака и вътрешно ерозиране", каза още проф. Памукчиев.
„Чух за него преди много години, сигурно повече от 25. Научих за него от моя професор по „Шрифт и калиграфия“ – Димитър Трендафилов. В разговор за големите артисти от края на миналия и началото на този век, той спомена и Васил Симитчиев. Никой от нас не беше срещал името му дотогава. Митко обясни, че са следвали в НХА по едно и също време, в началото на 60-те години. Общата им потребност за свобода и непоносимостта към кухия и сив комунистически режим, ги сприятелява и изпълва студентските им години със забавни случки. Определението, което Митко даде за своя приятел в Швеция беше: „Първият български концептуален артист, световен пионер със своите идеи и търсения", се казва в поздравителния адрес на ректора на НХА - проф. Георги Янков.
Проф. Памукчиев каза още, че тази сутрин Васил Симитчиев го е събудил в 7.00 ч. сутринта и го помолил да запише неговото послание, към всички присъстващи на представянето на „Пиета".
В своето обръщение, Симитчиев казва: „Изкуството не се толерира, но изкуството също не толерира. Без изкуството сме недостатъчни. Изкуството е първото. Изкуството не отговаря на въпроси, то ги открива. Изкуството е винаги нещо друго. То е тихо като истината. Око за око, зъб за зъб, изкуство за изкуството. В изкуството няма дистанция. Изкуството има дух, не тяло. Изкуството не е продукт на логиката. Новите дрехи на краля са изкуство, а кралят е художествено произведение. Изкуството не се толерира, но изкуството също не толерира. Такъв свят, такова изкуство. Изкуството не е професия. Без изкуството сме недостатъчни."
„Васил е от онова поколение, което пренесе във времето, ентусиазма си на артист, с абсолютната убеденост, че изкуството може да има функция в новия свят, да го вдига, да бъде реактивно и да бъде коректив", коментира още проф. Станислав Памукчиев.
Васил Симитчиев е роден на 25 юни 1938 г. в София. През 1962 г. завършва „Монументална скулптура“ в Художествената академия в София в ателието на проф. Любомир Далчев. В България работи в областта на декоративно-монументалната скулптура. От 1975 г. живее и твори в Швеция. Работи в областта на пърформанса и видеоинсталацията. Получава известност с концептуалните си проекти, част от които намират реализация в монументален мащаб. „Стъкленият кей“ (1985 г.) и „Мостът“ (1996 г.) категорично го налагат като силна творческа индивидуалност с европейски мащаб.
Художникът е носител на наградата за култура на гр. Малмьо, Швеция за 1982 г. През 2022 г. получава званието „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия в София. През същата година реализира и мащабна ретроспективна изложба в Националната галерия, „Квадрат 500“.