Проф. Стивън Пинкър от Харвардския университет е изключително важен изследовател и той доразвива теорията на Ноам Чомски, каза проф. Амелия Личева


Проф. Стивън Пинкър от Харвардския университет е един от изключително важните изследователи, по отношение на езика той се занимава и доразвива теорията на Ноам Чомски. Проф. Пинкър е изключително важна и незаобиколима фигура за всички, които се занимават със съвременна лингвистика, каза за БТА деканът на Факултета по славянски филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) проф. д-р Амелия Личева, която присъства на срещата на проф. Стивън Пинкър със студенти и преподаватели, с читатели и почитатели в 148-ма аудитория на СУ. 
Модератор на срещата беше Бойко Василев. 
Проф. Стивън Пинкър е роден през 1954 г. в Монреал, Канада. Завършил е експериментална психология в университета „Макгил“ в родния си град. Продължава образованието си в Кеймбридж, Масачузетс. През 1979 г. защитава докторска степен в Харвард, след което е постдокторант в Масачузетския технологичен институт (МТИ). С тези два университета е свързана и научната му кариера. В момента е професор в Харвард в катедрата по психология.
През 1994 г. проф. Пинкър публикува първата от десетте си книги за широка аудитория - „Езиковият инстинкт“. Други негови книги са „Материалът на мисълта“, „Как работи умът“, „Рационалност“. На български език са преведени много от най-известните му изследвания. Сред преводачите му са Бойко Пенчев, Елена Филипова, Росен Люцканов, а книгите му са публикувани от издателството „Изток-Запад“.
Книгите на проф. Стивън Пинкър, които са преведени на български език, можеха да се купят тази вечер на срещата. 
Има много колеги, които преподават езикознание или конкретни езикови дисциплини, и те са на тази среща, отбеляза проф. Личева. За мен едно от най-важните неща е акцентът върху борбата с конспиративните теории, фактите, на които проф. Стивън Пинкър се позова многократно. Това е изключително важно в съвременното общество. В България над 70 процента от хората вярват в конспиративни теории и думите на проф. Пинкър - като антиконспиративни теории, са много важни, каза за БТА проф. Амелия Личева. 
Психологът и лингвист проф. Стивън Пинкър от Харвардския университет по-рано днес стана „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Церемонията се състоя в аулата на СУ.
Предложението за удостояването на проф. Пинкър с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Културния център на Софийския университет, подкрепено от Факултета по славянски филологии.
На церемонията от името на ректора на СУ проф. д-р Георги Вълчев, заместник-ректорът проф. д-р Ренета Божанкова прочете текста за удостояването с титлата „почетен доктор" на Софийския университет на проф. Стивън Пинкър. Текстът беше прочетен на старобългарски и на латински език.
Директорът на Културния център на Софийския университет проф. д-р Дария Карапеткова представи проф. Стивън Пинкър и отбеляза, че той е експериментален психолог, който се интересува от всички аспекти на езика. 
Тя отбеляза, че проф. Стивън Пинкър е канадско-американски когнитивен психолог и лингвист, един от най-влиятелните интелектуалци в областта на когнитивните науки, психологията на езика и еволюционната психология в края на XX и началото на XXI век.
Изследванията на проф. Стивън Пинкър са допринесли значително за разбирането на езика, човешкия ум и природата на човека. Неговата работа в областта на езиковото развитие, еволюционната психология и когнитивните механизми, стоящи в основата на мисленето, оказва влияние не само върху академичната наука, но и върху практическите подходи в образованието, комуникацията и изкуствения интелект.
Проф. Пинкър каза, че при пристигането си е бил предупреден за песимистичната натура на българския народ. Той отбеляза, че посланието, което иска да остави на аудиторията е да не гледаме на света през розови очила, а да гледаме на него като на тенденция, а не на новини от последния час, защото основните заглавия на новините не са положителните неща, а лошите неща, които се случват в света. Положителните промени са нещата, които преобразяват света без хората да са забелязали - дългосрочно натрупващи се факти и фактори.
Според проф. Пинкър, въпреки че постоянно в света се случват ужасни неща, ако го погледнем през факти, данни, тенденции и графики, ще забележим, че светът е много по-различен и в исторически план се подобрява. „Това означава, че занапред ние трябва да имаме оптимизъм да осъзнаваме, че напредъкът е възможен. Нашите предци са го правили и ние можем да го направим за ползата на тези, които ще дойдат след нас“, каза проф. Стивън Пинкър.

Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита в Стара Загора

Изложбата „Един район, един продукт – племенни артефакти на Индия“ беше открита днес в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара...

Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Плевен

Пътуващата фотоизложба „Избрано“ от 12-ия Международен фотосалон „Пловдив 2025“ гостува в Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен. В селекцията са...

София

За мен написването на „Адската машина на щастието“ беше анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров

За мен написването на „Адската машина на щастието“ бе анархистичен акт, каза авторът на романа Владислав Тодоров на представянето на...

Ловеч

Чета произведенията си като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова

Аз чета своите произведения като читател, не като писател, каза в Ловеч авторката на „Смок“ Ели Лозанова. Тя се срещна...

Троян

Изложбата „Оръжието на въстанието“ представя ценни образци на българското оръжейно майсторство в Троян

Изложбата „Оръжието на въстанието“, посветена на 150-годишнината от Априлското въстание, може да бъде разгледана от днес в Музея на занаятите...

Разград

Етнологът Светослав Петров представи в Разград книгата си „Сокаи“, посветена на традиционното невестинско забраждане, като направи и демонстрация

Етнологът Светослав Петров представи в Разград книгата си „Сокаи“ и демонстрира традиционното невестинско забраждане „сокай“. Домакин на срещата беше Етнографският...