Проф. Стойка Миланова е една от най-значимите български цигуларки за всички времена. Тя е вдъхновение за малки, големи, за младите и за цялото наше поколение, каза за БТА цигуларката Лия Петрова. Днес се навършват 80 години от рождението на проф. Миланова.
„Мисля, че записите, които е оставила като музикално наследство, са абсолютно красноречиви и говорят за нейния невероятен талант. Имам щастието да свиря на нейната цигулка „Гуарнери дел Джезу“ и мога да кажа, че за мен това е огромна чест. Цигулката е невероятна. Със сигурност това, че Стойка е свирила на нея и е вложила от нейните звук и душа, се усеща. Имам честта, удоволствието и радостта да мога почти всеки ден да съм със Стойка Миланова и с това, което тя е оставила от себе си в цигулката", каза още Лия Петрова. В края на октомври м.г. тя получи цигулката, на която е свирила проф. Стойка Миланова. Инструментът „Гуарнери дел Джезу” от 1733 г. е собственост на българската държава и беше връчен на Петрова от служебния министър на културата Найден Тодоров.
Фамилия от музиканти
Стойка Миланова е родена 5 август 1945 г. в Пловдив. Майка ѝ Йовка Миланова има седем братя, като всичките свирят на различни и имали свой родов народен оркестър. Мъжете от техния род често изкарват прехраната си, като свирят по сватби и сборове и са познати в целия Хасковски край.
Дядо ѝ Рангел Миланов е познат като виртуоз на кавала. Поклонник на народната песен, умее да свири добре и на цигулка, и на хармониум, и на гайда. Любовта и преклонението пред изкуството Рангел Миланов предава на сина си проф. Трендафил Миланов, един от основателите на Музикалното училище в Пловдив, както и на Интерната за даровити деца и юноши, директор на Държавното музикално училище – София.
Проф. Миланов има много ученици, носители на национални и международни награди, но неговата най-голяма гордост са двете му дъщери Дора Миланова – пианистка, и Стойка Миланова – цигуларка.
От интерната до проф. Давид Ойстрах
Още тригодишна Стойка Миланова започва да учи цигулка при баща си. На девет години свири в зданието на Интерната за даровити деца и юноши, където изпълнява концерт от Вивалди и сонатина от Паганини. През 1957 г., на 12 години, тя изнася първия си рецитал, на който свири концертите на Бах и Моцарт, виртуозните пиеси на Хенрик Виенявски, Фриц Крайслер, Парашкев Хаджиев, Отокар Новачек, Анри Вийотан. През 1961 г. участва в концерт съвместно с Плевенската филхармония, където впечатлява всички с невероятната за възрастта си интерпретационна зрялост.
При един от гастролите си в България прочутият цигулар Давид Ойстрах чува 14-годишното момиче. Миланова го впечатлява с доброто си владеене на инструмента. В разговор с Ойстрах младата цигуларка споделя, че иска да учи при него цигулка, а той ѝ отвърнал: „Когато станеш на 18 години, ще те взема за моя ученичка в Московската консерватория“.
До 18-годишна възраст Стойка Миланова учи в Държавното музикално училище – София. По-късно продължава образованието си в Московската консерватория при проф. Давид Ойстрах. Докато учи в Московската консерватория, създава контакти с Исак Шерн, Йехуди Менухин, Михаил Ямполски, Гертлер, Йозеф Сигети, Руджеро Ричи, Хенри Шеринг и др. Следват редица участия на младата изпълнителка в сериозни и отговорни международни конкурси. Навсякъде нейното изкуство е високо оценено и тя получава заслужено големи награди. През 1962 г. в Осмия световен фестивал в Хелзинки, Финландия, Стойка Миланова печели златен медал и извънредна награда на журито.
Още преди да се дипломира, през 1967 г., на международния конкурс „Кралица Елизабет“ в Брюксел, Белгия, 22-годишната студентка получава втора награда „Йожен Изаи“. През 1970 г. Стойка Миланова печели първа награда на международния конкурс „Карл Флеш“ и „Наградата на публиката“ в Лондон, Великобритания.
"Всеки успех страшно задължава, всеки застой е пагубен"
След успеха ѝ в международния конкурс в Лондон, Стойка Миланова казва пред в. „Труд“ през 1970 г. „Силно се развълнувах, когато кметът на града обяви първенците, когато синът на Карл Флеш ме поздрави с наградата на публиката. Но когато преживях радостта на наградата, аз се замислих – всеки успех страшно задължава, всеки застой е пагубен, винаги и винаги трябва да се прави крачка напред. Само в голямото напрежение на работата, на живота, човек чувства, че живее.“
През 1974 г. тя получава две награди - на академията „Шарл Крос“ в Париж, Франция, за записа на двата цигулкови концерта на Сергей Прокофиев и Гран при на Белгийското радио за същия запис, последвани от наградата в „Златният стрелец“ през 1979 г. в Рим, Италия, за високи заслуги към изкуството.
Така тя става единственият български цигулар, лауреат на два от трите най-престижни конкурса за цигулка и носител на поредица от други престижни национални и международни отличия.
Цигулката „Гуарнери дел Джезу“
През 1975 г., като израз на внимание към нейното изкуство, българската държава ѝ предоставя майсторската цигулка „Гуарнери дел Джезу“, произведена през 1733 г., с която да осъществява своите концертни изпълнения.
Стойка Миланова разширява концертните си изяви с Австралия и Нова Зеландия, Филипините, Япония и Хонконг, Венецуела и САЩ. Навсякъде рецензиите за нейните изпълнения са пълни със суперлативи.
Мишел-Ростислав Хофман, френско-руски писател, музиколог и преводач казва, че Стойка е „надарена с изключително виртуозни пръсти, с много голяма музикалност, с мъжка мощ на изпълнението, но с женска чувствителност. Тя ни предложи една от най-добрите версии на Прокофиевите два цигулкови концерта. Лично аз предпочитам по-стриктно „прокофиевския“ стил на Стойка Миланова, отколкото стиловете на Исаак Щерн, Натан Милщайн или Игор Ойстрах. Това доказва колко много я ценя".
„Освен всичко друго, Миланова притежава най-важното качество, без което не може да се прави изкуство – стил“, казва Петър Увалиев.
През 1976 г. музикантката предприема концертно турне в Далечния изток – Хонконг и Токио. Същата година прави първото си двумесечно турне в Австралия.
Стойка Миланова е известна и като много добра камерна изпълнителка. Многократно изнася концерти с Раду Лупу, Малкълм Фрейджър и Дора Миланова. Тя има и немалко записи в различни чуждестранни грамофонни фирми и "Балкантон".
През 1978 г. Стойка Миланова гостува с триумфален успех в САЩ. Там тя изнася концерти с оркестър и сонатни оркестри с пианистката Дора Миланова. Изкуството ѝ е аплодирано от публиката в Сан Франциско, Денвър, Ню Орлиънс. С голям успех преминават и концертите ѝ в Торонто.
Преподава цигулка в Софийската музикална академия
През 1978 г. Стойка Миланова започва да развива педагогическа дейност като преподавател по цигулка в Софийската музикална академия „Панчо Владигеров“.
Българката е включена в изследването на Маргарет Кампбел „Най-големите цигулари“ през 1980 г., което обхваща около 200 имена – от Корели, Вивалди и Паганини, до наши дни. Тя води редица майсторски класове по цигулка в кралските академии в Лондон, Брюксел и в Токио. Особено голям е интересът към нейното изкуство и педагогически умения в Южна Америка – във Венецуела, където в колежа „Емил Фридман“ под нейно ръководство 35 преподаватели обучават малките венецуелски цигуларчета по системата на нейния баща проф. Миланов, създал като цигулари нея и дъщеря ѝ Йова.
"Българският народ е много надарен в музикално отношение"
„Аз съм длъжна да предам знанията и опита си на повече подрастващи български цигулари. Педагогическата система, изработена от баща ми, има голям потенциален заряд и спокойно може да се нареди до школите на Шевчик и Ауер. Спомнете си за школите на Шиниши Судзуки в Япония, на Карл Орф в Германия, на Давид Ойстрах в Москва, на Янош Щаркер в САЩ или на Христо Бръмбъров у нас. Българският народ е много надарен в музикално отношение и това ще се отрази много позитивно по отношение на културата ни. Особено след присъединяването на България към Европейския съюз това е много важно за запазването на националната ни идентичност“, казва Стойка Миланова пред в. „Дума“ през 2010 г.
Освен в музикантските среди тя има участие във филма на Уди Алън „Еротични сънища в лятна нощ“. В него има кадър, който е озвучен с Концерт за цигулка и оркестър от Менделсон в изпълнение на Стойка Миланова и съпровод на оркестър под диригентството на Васил Стефанов.
През 1999 г. по повод 100-годишнината от рождението на видния български композитор Панчо Владигеров с концерт в Токио Миланова, японски пианисти и оперни певци представят част от шедьоврите на българския композитор, сред които "Балкански танц", рапсодия "Вардар", "Ръченица".
Майка и дъщеря на една сцена
На 31-вия международен фестивал „Софийски музикални седмици“ през 2000 г. Стойка Миланова и дъщеря ѝ Йова са между участниците в концерта на 5 юни в зала "България". Под палката на известния испански диригент Карлос Риасуело, съпруг на Йова Миланова, звучат творби на Стравински и Ревуелтас. Цигуларка Стойка Миланова свири заедно с дъщеря си Йова в памет на своя баща - видния музикален педагог Трендафил Миланов (1909-1999 г.), на 19 юни 2009 г. в Камерна зала „България“. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на маестрото, е в програмата на 40-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. Участва и пианистът Ростислав Йовчев. Звучат творби на Йоханес Брамс, Камий Сен-Санс, Едвард Григ, Цезар Франк.
Стойка Миланова е получава званието „Народен артист“ (1978). През 2021 г. е наградена с отличието „Златно перо“ - за принос към българската култура и изкуство и „Златен век“ - огърлие, грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
Проф. Стойка Миланова умира на 29 септември 2024 г.
/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 27.12.1999 г.; 14.04.2000 г.; 24.11.2000 г.; 17.06.2009 г.; 18.06.2009 г.; 20.05.2021 г.; 23.05.2021 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/751390-otide-si-svetovnoizvestnata-tsigularka-stoyka-milanova; в. „Народна младеж“, бр. 06.08.1967 г.; в. „Отечествен фронт“, бр. 9861/27.10.1976 г.; в. „Народна култура“, бр. 19/08.051981 г.; в. „24 часа“, бр. 231/28.08.1993 г.; в. „ДУМА“, бр. 98/30.04.2010 г.;