Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет

Проф. Веселин Панайотов изнесе доклад за приноса на българските азбуки в европейската култура на научната сесия в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата. Той се спря на темата за владетеля, църквата и писмеността.
Проф. Панайотов каза, че посвещава доклада си на именития богослов, филолог и дипломат св. Кирил Философ. Професорът съобщи, че си е поставил за задача да събуди интереса към една хипотеза, по думите му позната, но позабравена, свързана с идеята, че Константин Кирил е автор и на кирилицата, и глаголицата. "Става въпрос за историята на българските азбуки, които всъщност представляват една азбука в два графични варианта", уточни той.
В доклада си проф. Панайотов се спря на различни преписи на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите". Този текст има 11 различни заглавия, каза проф. Панайотов. "За буквите" не е само богословски текст, а има и филологически измерения, уточни професорът.
"Напълно съм съгласен че "О писменех" е основен кирилски извор с висока аргументална стойност, но първо трябва да зададем провокиращия въпрос на какъв език е написан този текст. На славянски. Но той не е създаден, за да си го четем помежду си, той е създаден за опонент, който е извън българското общество, който е свързан с гръкоезични концепции и на практика, да кажа така, трябва да бъде европейски и международен", допълни проф. Панайотов.
"За буквите" отговаря на въпроси, които не съдържат в себе си провокация срещу необходимостта и смисъла на новата азбука. Тежестта на обвиненията към нея става видна към отговорите на българския книжовник, които са, че азбуката на св. Кирил е създадена по милостта на Бог, който създава всичко и не оставя човешкия род в това число и славяните в тъмнина, че за разлика от гръцката азбука, която е създадена от много хора за доста дълго време, кириловата азбука е създадена от свят човек, бързо и съвършено, защото е от Бог", коментира проф. Панайотов.
"За буквите" е не само богословски текст, но има и абсолютно филологически и исторически измерения и очевидно е насочен към противници на българската азбука, обладани от т.нар. триезична ерес", подчерта професорът.
В доклада си проф. Панайотов се спря и на въпроса защо този текст възниква по времето, в което Кирил и Методий трябва да защитят славянската азбука. "По време на Моравската мисия те са извикани да дадат отговори на папата какво правят там, в неговия диоцез и кой всъщност им е дал разрешение. По тази причина им се устройва един диспут във Венеция", допълни той.  "Ако текстът на "За буквите" е бил написан на гръцки, а има и такова заглавие, много бързо е получил български превод или версия, допълни той. Съчинението говори за писмени знаци и букви, и можем да разберем коя азбука визира, продължи проф. Панайотов. Има преки детайли, които говорят за нас, че текстът, който визира 24-те букви, заети от гръцката азбука, е писан на кирилица. Мисията в Моравия започва с готови, вече преведени богослужебни книги", поясни още проф. Панайотов в доклада си. Той припомни, че благодарение на мощите на св. Климент Кримски и глаголицата е посрещната с почести в Рим, а славянските книги са допуснати до църковното богослужение.
Ако посещението на славянските апостоли в Рим бележи началото на глаголическото писмо, то неговият залез е неустановим във времето, каза още проф. Панайотов и допълни, че принципната разлика между кирилицата и глаголицата е сложността на изписване на втората и много опростената и икономична като усилие кирилица. Това е причината запазените глаголически текстове да са малко и не само ръкописите, но и епиграфските паметници. Ние днес нямаме нито един важен епиграфски паметник, който да е на глаголица, добави професорът.
"За нас е изключително важно да дадем пример и за областите, в които глаголицата би трябвало да има голямо присъствие - на левия бряг на р. Морава, т. нар. Българска Моравия, където трябва да очакваме силна глаголическа традиция, има един Темнишки надпис, той е датиран, като принадлежащ на XI век от сръбските учени, но, ако го анализираме от гледна точка на българската епиграфска традиция, трябва да кажем, че той е от края на IX, най-късно в началото на X век", добави проф. Панайотов.
Тази хипотеза, че Константин Философ създава и двете азбуки, разрешава много от проблемите, създадени от едностранчивите мнения и едва ли не от противопоставянето на двете графични системи. Всъщност, става въпрос за една българска азбука в два графични варианта, допълни проф. Панайотов. Популярността на тази азбука дължим на неуморните и дисциплинирани книжовници в Първото българско царство, от него до Възраждането - на монасите и учените до днес, каза проф. Панайотов.
С доклади в научната сесия участваха още проф. Павел Павлов от Софийския университет "Св. Климент Охридски", проф. д-р Магдалена Легкоступ и д-р Росен Русанов от Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", доц. д-р Екатерина Дамянова от Софийския университет. 
В програмата на Научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата в Шуменския университет, бяха включени и приветствия от вицепрецидента на България Илияна Йотова, Негово Светейшество патриарх Даниил, проф. д.н. Наталия Витанова – ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.