Пространствата за култура не са само квадратура, те могат да бъдат и генератор на съдържание, каза за БТА в Бургас арх. Мариана Сърбова

Силата на едно архитектурно пространство не се изчерпва с неговите технически параметри или квадратура, а се крие в способността му да бъде активен участник и генератор на културно съдържание. Това каза арх. Мариана Сърбова от архитектурно студио Motto по време на гостуването си в Националния пресклуб на БТА в Бургас по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 45-годишнината от създаването на Националния дворец на културата (НДК).
Арх. Сърбова, която от години дели професионалното и личното си време между София и Бургас, е част от екипите, реализирали редица проекти за културна инфраструктура, сред които Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала" в София, Културен дом НХК и Магазия 1 в зоната на пристанището в Бургас. По думите ѝ тези проекти показват значението на адаптацията и вдъхването на нов живот на съществуващи сгради, както и ролята на управлението и програмата за тяхното функциониране.
По думите ѝ макар в Бургас да има редица съществуващи и обновени културни пространства, все още се наблюдава липса на специфични изложбени такива, както и насочени към съвременните форми на изкуство например. По думите ѝ те не трябва да са просто многофункционални зали, а да притежават необходимата характеристика за привличане на по-специфични проекти и публики. Подобен тип пространства могат да възникнат и чрез преосмисляне на съществуващи, включително индустриални сгради. „Оживяването на подобни пространства е много положителен процес – важно е хората да бъдат привлечени в сградите за култура. Следващият въпрос обаче е за качеството на културата, която се създава вътре“, посочи Сърбова.
Тя подчерта, че съвременният прочит на културните сгради ги определя не само като места за представяне на изкуство, а като центрове за социализация, обучение и т.нар. "учене през целия живот". Според нея това изисква по-гъвкави архитектурни решения и пространства с ясно изразена идентичност. "Пространството говори чрез материалите, формата и светлината – то става част от самото културно съдържание“, отбеляза архитектът.
Тя определи Националния дворец на културата като "сериозна институция“ и подчерта значимостта на неговия архитектурен и символен принос. "НДК въплъщава до голяма степен определен тип разбиране за присъствие на културата в живота на България. Такива сгради са се появили със сериозна амбиция и желание за доказване на значимата роля, която изкуството заема в страната. Архитектурният образ, мащабът и отреденото му пространство демонстрират именно това намерение“, посочи арх. Сърбова. 
В същото време, по думите ѝ, една такава сграда не може да изчерпи всички съвременни проявления на културния живот. „Днес формите са много по-разнообразни, по-свободни и изискват различен тип пространства и отношения към публиката. От нещо централно, формите се разпръскват, стават много по-дисперсни и изискват друг тип отношения, канещи по различен начин публиката“, допълни тя. 
Според арх. Сърбова културните сгради имат потенциала да действат като „магнити“ и „генератори“ в градската среда, привличайки публики и създавайки нови форми на културно съдържание. Като пример тя посочи опита на Топлоцентрала, която по думите ѝ функционира не само като място за представяне, но и като лаборатория за създаване на нови проекти.
Развитието на културната инфраструктура зависи не само от броя на сградите, но и от тяхното съдържание и управление, каза арх. Сърбова в заключение. „Бургас може да има още пространства за култура – важно е да има и хора, които да ги изпълват със съдържание, както и целенасочена работа за изграждане на публика. Сградата задава някакъв тон и възможности, но това се дирижира от хората, които "живеят" в нея“, допълни тя и изтъкна, че на културата може да се гледа като приоритет, който да бъде и успешно бизнес ориентиран.