Проучване показва, чe движенията на очите намаляват, когато се напрягаме да слушаме

Учени установиха, че когато се напрягаме да слушаме, движенията на очите ни намаляват, съобщи електронното издание „Медикъл експрес”.
След определена възраст приблизително 40% от хората изпитват някаква степен на загуба на слуха. Въпреки че свързаната с възрастта загуба на слуха е най-разпространена при възрастни над 65 години, тя може да започне да се проявява много по-рано - когато хората са на 40 или 50 години.
Въпреки широкото им използване, съществуващите диагностични техники понякога не са в състояние да открият по-ранни признаци на загуба на слуха, като например загубата на способността да се чува реч в шумна среда. Поради това някои изследователи се опитват да разработят надеждни техники за откриване на по-фини форми на загуба на слуха, за да може да се реагира на тях на ранен етап, преди пораженията да са станали непоправими.
За тази цел двама невролози от Изследователския институт "Ротман" в Канада изследваха връзката между слушането с усилие и движенията на очите. Ерик Кюи и Бьорн Херман са установили, че когато млади хора се напрягат, за да чуят реч, те движат очите си по-рядко. Резултатите им са публикувани в специализираното издание „Джърнъл ъв нюросайънс”.
"Обикновено диагностицираме загубата на слуха с помощта на аудиометрия, която включва слушане на чисти тонове при различни нива на звука, за да се определи нивото на звука, при което човек може да чуе само един тон, преди да е твърде тих - наричаме тази точка праг на чуване", каза Бьорн Херман, съавтор на статията, пред  „МедикълЕкспрес”.
"Ако прагът на чуваемост е твърде висок, което означава, че нивото на даден тон трябва да е сравнително интензивно, за да бъде чут тонът, евентуално бихме предписали слухови апарати. Свързаната с възрастта загуба на слуха обаче се развива постепенно с течение на времето, като често започва, когато хората са на 40 или 50 години."
На тази възраст много хора започват да изпитват затруднения при разбирането на речта в шумна среда, като например  пълни ресторанти, молове и други обществени места. Тези слухови затруднения често са предшественици на по-значителна загуба на слуха, която настъпва по-късно в живота.
"Праговете на аудиометрията не са много показателни за такива предизвикателства при възприемането на реч в шум в ранните етапи на загуба на слуха", обясни Херман. "В резултат на това обикновено диагностицираме загубата на слуха   десетилетие или две след появата на първите признаци на трудности при възприемането на речта."
За да се идентифицират по-рано проблемите със слуха, изследователите се опитват да разработят допълнителни диагностични инструменти, които по-добре улавят фините аспекти на слуха на пациента. Те включват физиологични признаци, които показват, че човек полага по-големи усилия, докато се опитва да различи речта в шумна среда, тъй като това може да означава, че той изпитва ранна загуба на слуха. Ако бъдат успешно идентифицирани, тези измерими физиологични признаци биха могли да помогнат на лекарите да оценят по-добре загубата на слуха, както при нови пациенти, така и след това при пациенти, които са преминали лечение за загуба на слуха.
Авторите на изследването отчитат, че внимателното слушане може да не е винаги свързано със загуба на слуха. Например хората могат да полагат повече усилия, докато слушат реч на език, който не владеят свободно, или докато обработват синтактично сложни или двусмислени изречения. Затова последващите им проучвания ще се насочат към механизмите, свързани с намалените движения на очите.