60 картини и близо 30 рисунки представят Герард ван Хонторст, един от най-известните художници на нидерландския Златен век, в първа голяма ретроспективна изложба. Днес е последният ден на „Герард ван Хонторст – Във всичко различен от Рембранд“, представена за четири месеца в Централния музей в Утрехт – градът, в който художникът е роден, творил и умира.
Събрано е на едно място е творчеството му от международни колекции, сред които Лувъра, Британската кралска колекция и галерия „Боргезе“, както и творби от самия Музей в Утрехт.
Всяка година, когато крал Вилхелм-Александър изнася коледната си реч в „Хаюс тен Бош“, зад него се виждат картините на Герард ван Хонторст, припомня Ер Те Ве Утрехт. Художникът от Утрехт е бил през XVII век също толкова успешен, колкото Рембранд, популярен в страната и чужбина.
Герард ван Хонторст (1592–1656) се вдъхновява от изкуството на Караваджо, когото открива в Рим, където и самият той се прославя с драматично осветените си нощни сцени, които му донасят името „Джерардо делле Ноти“ („Джерардо на нощите“), разказват от музея. Герард ван Хонторст е сред малкото неиталианци в Рим, които получават престижни поръчки за олтарни картини. Развива разпознаваем стил, силно повлиян от контраста между светло и тъмно, който тогава в Италия е революционен. След завръщането си в Утрехт през 1620 г. трябва наново да спечели признание, приспособявайки се към това, което се харесва по това време: тук най-важните му поръчители не са църквите, а богатата аристокрация и търговците. Ван Хонторст има добър бизнес нюх и се приспособява към това, което поръчителите искат от него. С лекота преминава от един жанр към друг, от един поръчител към друг, като се превръща в изключително успешен художник.
Умението да разбере какво харесват меценатите и да адаптира стила си към това, което те искат да видят, му носи престижни поръчки от кралски и аристократични семейства в цяла Европа. И именно това го прави различен от Рембранд, както подчертава изложбата още в заглавието си.
И Рембранд, и Ван Хонторст са изключително успешни художници от XVII век - разцвета на нидерландската живописна школа. И двамата имат важни поръчки, влиятелна мрежа от контакти и изключително много добре платени ученици. Но техният начин на работа е много различен. Герард ван Хонторст гъвкаво се приспособява към поръчителите си и в крайна сметка става придворен художник. Рембранд следва своя собствен път: получава престижни поръчки в Амстердам, но се оставя по-малко да бъде воден от външни очаквания, разказват от Музея. Докато Ван Хонторст изобразява хората по ласкателен начин, Рембранд го прави по-реалистично, допълва и телевизионният репортаж, който изтъква още, че навремето Ван Хонторст е бил по-прочут от Рембранд.
Още от утре започва връщането на картините на Ван Хонторст, които принадлежат на други галерии или частни колекции. Малка част от творбите му принадлежат на Централния музей в Утрехт и отново ще заемат своите места в постоянната му експозиция, посветена на Утрехтските караваджисти. Сред тях е и наскоро придобитата от Музея мащабна творба „Екстазът на Мария Магдалена“.