Първите преводи на български език на приказки и легенди от Хенрик Сенкевич бяха представени във Варна

Първите преводи на приказки, легенди и сказания от Хенрик Сенкевич на български език излизат в сборник „От дълбока древност“. Той бе представен в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Съставител и преводач е Наталия Бояджиева. На премиерата присъства директорката на Полския институт у нас Малгожата Хейдук-Громек. Книгата излиза от издателство „Изток - Запад“. 
Бояджиева открива приказките и легендите на Сенкевич в полски литературни сайтове, разказа тя пред БТА. Харесва ги и започва да ги превежда, след което установява, че тези текстове досега не са излизали на български. Предполага, че поляците ги познават, защото част от тях са печатани още докато писателят е бил жив. Смята, че приказките са подобни на тези на Оскар Уайлд и могат да се четат и от деца, но те ще възприемат повърхностния слой, докато възрастните ще вникнат в дълбочина в съществуващата иносказателност и алегоричност.
Книгата е в три части. Първата е озаглавена „Богове и хора“. В нея по думите на преводачката има герои от индийската и гръцката митология, но те са вплетени в нови приключения от автора. Втората, която е нарекла „Да вървим след Него“ по заглавието на една от легендите, включва три творби, отнасящи се до християнството и отражението му в полската душевност. Третата част, „Сказания за полската съдба“, съдържа разкази за полската история, олицетворяващи патриотичните послания на автора. Там е и „Сабалова приказка“, която е била най-голямото предизвикателство за преводачката заради гуралския диалект. 
Това е първата преводна книга на Наталия Бояджиева. „Изправих се пред един изключителен, гениален писател, световен класик, нобелист, чийто стил е познат на българските читатели. Те го обичат и харесват, чели са неговите исторически романи. Произведенията му са богати на метафори, съдържат много образи, както и фразеологизми, част от които са от преди век и вече не се ползват от поляците“, сподели тя. Трябвало е да търси съответстващи изрази на български език, което също е било част от предизвикателствата при работата ѝ по книгата. Някои е избрала да представи с бележки под линия, за да не се загуби езика на автора. Книгата е подготвяна четири години, като преводът е отнел около десет месеца. Редактор е проф. Маргрета Григорова от Великотърновския университет.
Наталия Бояджиева ползва полски език от детските си години, когато се среща с много поляци, летуващи в града. Смята, че тази възможност да учи езика непосредствено от неговите носители е предимство, защото така се разбира не само значението на думите, а и мисленето и манталитета на човека. Бояджиева е и писател, позната е с двете си книги за Азия „Светлина от Изтока“ (разкази за Китай) и „Лицата на Филипините“. Работила е като журналист и преподавател.