Публична лекция на тема: „Лазерно индуцираният ядрен синтез – нова физическа парадигма“


„Лазерно индуцираният ядрен синтез – нова физическа парадигма“ – първата публична лекция за 2026 г. от лекторията „Светът на физиката –  на живо“, организатори на която са  Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България,   и катедра „Физика“ при  МГУ „Св. Иван Рилски, ще се състои на 13 януари (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4.
Ядреният синтез е фундаменталният процес, който захранва Слънцето и звездите, и от десетилетия е обект на интензивни научни изследвания като потенциален източник на чиста и практически неизчерпаема енергия. Наред с традиционните плазмени подходи, в последните години се развиват нови концепции, базирани на използването на ултракъси и свръхинтензивни лазерни импулси. В лекцията ще бъде представен иновативен български подход за лазерно индуциран управляем ядрен синтез, основан на фемтосекундни лазери и ускорение на леки ядра, който предлага значително намаляване на мащаба, енергийната консумация и инфраструктурната сложност.
Особен акцент ще бъде поставен върху това, как светлината – в лицето на фемтосекундните лазерни импулси, може да играе ролята на „катализатор“ за ядрени процеси, без необходимост от поддържане на обемна и свръхгореща плазма. Ще бъдат обяснени по достъпен начин основните физични механизми, които стоят зад лазерно индуцираните реакции, както и причините този подход да се разглежда като обещаваща алтернатива на класическите схеми за ядрен синтез.
Лекцията ще разгледа и по-широкия европейски и световен контекст на тези изследвания, включително мястото на България в развитието на нови научни направления в рамките на водещи европейски инфраструктури. Ще бъде показано, как фундаменталната физика, развивана в лабораторни условия, може да се превърне в основа за бъдещи технологични решения и защо подобни изследвания са стратегически важни не само за науката, но и за обществото като цяло.
Лекторът доц. д-р Екатерина Йорданова е директор на Института по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“ към Българската академия на науките и учен с дългогодишен опит в областта на лазерната физика. Научните ѝ изследвания са насочени към взаимодействието на ултракъси лазерни импулси с вещества, лазерно индуцирани ядрени процеси и иновативни подходи за управляем ядрен синтез. Тя е ръководител и координатор на български проект за изграждане и валидиране на лабораторен прототип за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и съавтор на патентни разработки в тази област. Доц. Йорданова участва активно в международни научни инициативи и в развитието на националния научен капацитет в рамките на европейски изследователски инфраструктури, включително ELI ERIC.
Завършила е висше образование във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. защитава докторска дисертация в Технологичния университет в Айндховен, Нидерландия, на тема  „Полидиагностична валидация на спектроскопски методи за мониторинг на плазма, индуцирана от микровълново лъчение“. Работила е на постдокторска позиция  в Свободния университет в Брюксел. Занимавала се е с преподаване на физика, компютърни науки и технологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. досега е доцент в Института по физика на твърдото тяло при БАН.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Съюза на физиците в България)

Русе

Русенската опера представя новогодишен концерт с произведения от Щраус и Лехар

Русенската опера ще представи традиционния си Новогодишен концерт тази вечер в зала "Филхармония" в крайдунавския град. Това съобщи Диана Димитрова...

Хамбург

Изминалата 2025 г. е била най-топлата в историята на Северно море, сочат данните на хидрографската служба на Германия

Изминалата 2025 г. е била най-топлата в историята на наблюденията на Северно море, съобщи АФП, цитирайки BSH – Федералната служба...

Ню Йорк

Изчезването на вестниците променя не само навиците за четене, но и начина на живот, коментират американски културолози

Изчезването на вестниците променя не само навиците за четене, но и начина на живот, пише Асошиейтед прес. Агенцията цитира проучване...

София

Творбите на Газдов пораждат множество възприятия, всяко от тях повежда нанякъде и продължава да се развива, според доц. Георги Лозанов

Едно изкуство е толкова по-вечно, колкото повече различни прочити може да предизвика. Творбите на Газдов пораждат множество възприятия, като всяко...

Пало Алто

Изкуствен интелект изследва съня, за да диагностицира десетки здравословни проблеми

Изкуственият интелект (ИИ) може да използва записи на мозъчната активност от една нощ, прекарана в лаборатория за сън, за да...

Рим

Идентифицирането на ДНК на Леонардо да Винчи напредва чрез извличане на материал от рисунки, поели част от потта и кожата на твореца

Международен научен колектив, работещ от 12 години за идентифициране на ДНК на Леонардо да Винчи по проект, озаглавен Leonardo da...