Ядреният синтез е фундаменталният процес, който захранва Слънцето и звездите, и от десетилетия е обект на интензивни научни изследвания като потенциален източник на чиста и практически неизчерпаема енергия. Наред с традиционните плазмени подходи, в последните години се развиват нови концепции, базирани на използването на ултракъси и свръхинтензивни лазерни импулси. В лекцията ще бъде представен иновативен български подход за лазерно индуциран управляем ядрен синтез, основан на фемтосекундни лазери и ускорение на леки ядра, който предлага значително намаляване на мащаба, енергийната консумация и инфраструктурната сложност.
Особен акцент ще бъде поставен върху това, как светлината – в лицето на фемтосекундните лазерни импулси, може да играе ролята на „катализатор“ за ядрени процеси, без необходимост от поддържане на обемна и свръхгореща плазма. Ще бъдат обяснени по достъпен начин основните физични механизми, които стоят зад лазерно индуцираните реакции, както и причините този подход да се разглежда като обещаваща алтернатива на класическите схеми за ядрен синтез.
Лекцията ще разгледа и по-широкия европейски и световен контекст на тези изследвания, включително мястото на България в развитието на нови научни направления в рамките на водещи европейски инфраструктури. Ще бъде показано, как фундаменталната физика, развивана в лабораторни условия, може да се превърне в основа за бъдещи технологични решения и защо подобни изследвания са стратегически важни не само за науката, но и за обществото като цяло.
Лекторът доц. д-р Екатерина Йорданова е директор на Института по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“ към Българската академия на науките и учен с дългогодишен опит в областта на лазерната физика. Научните ѝ изследвания са насочени към взаимодействието на ултракъси лазерни импулси с вещества, лазерно индуцирани ядрени процеси и иновативни подходи за управляем ядрен синтез. Тя е ръководител и координатор на български проект за изграждане и валидиране на лабораторен прототип за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и съавтор на патентни разработки в тази област. Доц. Йорданова участва активно в международни научни инициативи и в развитието на националния научен капацитет в рамките на европейски изследователски инфраструктури, включително ELI ERIC.
Завършила е висше образование във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. защитава докторска дисертация в Технологичния университет в Айндховен, Нидерландия, на тема „Полидиагностична валидация на спектроскопски методи за мониторинг на плазма, индуцирана от микровълново лъчение“. Работила е на постдокторска позиция в Свободния университет в Брюксел. Занимавала се е с преподаване на физика, компютърни науки и технологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. досега е доцент в Института по физика на твърдото тяло при БАН.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Съюза на физиците в България)