За БТА Добринка Костова разказа, че първото си писано яйце прави преди в подобна работилница, под наставленията на доцент Светла Ракшиева. Едва две-три години по-късно осъзнава, че това занимание й носи много положителни емоции и му се отдава със страст. През годините е изрисувала стотици, за които използва различни техники.
По нейни думи в навечерието на Великден на много места се организират ателиета. „Ние ги правим, защото не искаме тази техника да умре с нас. Важно ни е да се хареса на младите хора, да я знаят, за да могат да я продължат“, обясни Костова.
Спомня си, че първата й работилница с участието на възрастни е в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София. За всички – около 40 студенти, заниманието се оказва много интересно, всеки иска да нарисува повече от едно яйце. Впоследствие прави по ателие за възрастни навсякъде, където ходи.
Етнографът разказа, че в Елховско в началото на ХХ век е било характерно яйцата да се изписват със сребърна паричка, свита на фунийка. По-късно този модел е изчезнал и се пише с тънка, църковна свещ, подострена като молив. Най-често се пишат имената на децата, на годениците. „Ако някоя мома си е харесала момък, тя ще изпише неговото име от едната страна на яйцето, а от другата – своето. И като му го даде на Великден ще му покаже, че го харесва. Ако пък се бои да разкрие чувствата си, ще си го пази у дома, като се надява, че по този начин ще привлече неговата любов“, обясни Добринка Костова.
По думите й яйцата, изрисувани с восъчна писалка, могат да бъдат красиво допълнение към всеки интериор, дори и за хора, които се притесняват как традиционното ще кореспондира с модерното в техния дом.
Костова посочва още, че писаното яйце е за украса – то не се чупи, а се пази като ценна вещ, която носи дълбока символика и благоденствие.
До 16 април етнографът ще бъде специален гост в предпразничните образователни занимания с организирани групи деца и ученици.