Ранните хора са се приспособили към екстремни местообитания, показва изследване

Ранните хора са се приспособили към екстремни местообитания и според изследване, публикувано в сп. "Нейчър", са поставили началото на глобалната миграция, предаде Асошиейтед прес. 
Хората са единствените представители на животинското царство, които обитават почти всяка възможна среда - от дъждовните гори и пустините до тундрата.  
Ранните хора са знаели как да се приспособяват към предизвикателни и екстремни условия. Тази адаптивност е умение, датиращо много преди съвременната епоха. 
Според новото изследване древните Хомо сапиенс (Homo sapiens) са развили гъвкавостта да оцеляват, като са намирали храна и други ресурси в най-различни сурови местообитания, преди да се разпръснат извън Африка преди около 50 000 години. 
Нашият вид се е развил за първи път в Африка преди около 300 000 години. Макар предишни находки на фосили да показват, че някои групи са правили ранни набези извън континента, трайни човешки селища в други части на света не са се появили до поредицата от миграции преди около 50 000 години, обяснява Елинор Скери, еволюционен археолог в Института "Макс Планк" за геоантропология в Йена, Германия.
"Какво е било различното при успешните миграции? Защо хората са били готови този път?", отбелязва съавторката на проучването Емили Халет, археолог от университета "Лойола" в Чикаго.
Според по-ранни теории хората от каменната епоха вероятно са направили един-единствен важен технологичен пробив или са разработили нов начин за споделяне на информация, но изследователите не са намерили доказателства, които да подкрепят тази теза. 
Настоящото изследване използва различен подход, като разглежда самата характеристика на гъвкавостта.
Учените са съставили база данни с археологически обекти, показващи човешко присъствие в Африка отпреди 120 000 до 14 000 години. За всеки обект изследователите  са моделирали как е  изглеждал местният климат по времето, когато древните хора са живели там.
"В обхвата на местообитанията, които хората да населявали, наистина е настъпила рязка промяна, започвайки преди около 70 000 години. Получихме много ясен сигнал, че те са живели в по-трудни и екстремни условия", казва Халет. 
Хората отдавна са оцелявали в саваните и горите, но преди 50 000 години са се преместили на най-различни места - от гъсти тропически гори до сухи пустини, развивайки така наречената "екологична гъвкавост", която им е позволила да успеят. 
"Макар този скок в способностите да е впечатляващ, е важно да не се приема, че само Хомо сапиенс са го направили", казва археологът Уилям Банкс от Университета на Бордо в придружаващ публикацията коментар.
Други групи ранни човешки предци също са напуснали Африка и са създали дългосрочни селища на други места, включително тези, които са еволюирали в европейските неандерталци, допълва ученият. 
Новото изследване помага да се обясни защо хората са били готови да се разпространят по целия свят още тогава,  но не дава отговор на вечния въпрос защо само нашият вид е оцелял до днес, казва още Банкс. 
Предишно геномно изследване показа, че езиковата способност на човека се е появила преди 135 000 години.
Учени по-рано установиха, че месото не е било на почит в менюто на австралопитека.