Разказ на математика Алън Тюринг разкрива „игривата и дръзката“ му страна

Разказ на математика Алън Тюринг разкрива „игривата и дръзката“ му страна, пише британският в. „Гардиън".
Професорката по английска литература в Кеймбриджския университет Сара Дилън е транскрибирала и изследвала малко известен разказ, който Тюринг е написал през годината след ареста му в Манчестър за непристойно поведение.
Повечето хора си представят Алън Тюринг като арогантен, необщителен, лишен от чувство за хумор и измъчен човек. Всъщност бащата на съвременната информатика е бил игрив, забавен и дързък човек, който наистина е обичал секса, казва проф. Дилън за математика, известен със своята хомосексуалност.
Според нея разказът хвърля светлина върху Тюринг като човек, който обича литературата, наслаждава се на живота и не се срамува от сексуалността си.
„Надявам се това да допринесе донякъде за преосмислянето на нагласите около математика“, казва тя. 
Тюринг е най-изтъкнатият британски дешифровчик на кодове по време на Втората световна война. Някои историци смятат, че работата на Тюринг и колегите му по разбиването на германския код „Енигма“ е съкратила войната с цели четири години. Неговата следвоенна работа в Университета в Манчестър помага да се отворят вратите за развитието на съвременните компютри и изкуствения интелект.
През 1952 г. Тюринг е арестуван и съден за хомосексуалността си. Вместо да влезе в затвора, той се съгласява на химическа кастрация. През 1954 г. умира на 41-годишна възраст в резултат на отравяне с цианид, което съдебният лекар определя като самоубийство, но според някои това е било инцидент.
През 2009 г. правителството на Великобритания се извини за „ужасяващото“ отношение към Тюринг, припомня „Гардиън“.
За много хора представата за Тюринг е оформена от филма от 2014 г. „Игра на кодове“ с Бенедикт Къмбърбач в главната роля. „Това е проблемът“, казва Дилън. „Филмът е наистина добър, но не е точен. В него има много исторически грешки. Тюринг е представен като много индивидуалистичен, отказващ да сътрудничи и имащ конфликтни отношения с другите хора“.
Краткият разказ, съхраняван в архивите на Кингс колидж в Кеймбридж, е известен на изследователите на Тюринг, но никога не е бил проучен от литературовед. Почеркът е труден за разчитане и затова разказът е оставен на заден план, пояснява Дилън.
Недовършеният разказ от шест страници вероятно е написан в края на 1952 г. или началото на 1953 г., смята Дилън. Героите му са Рон Милър и Алек Прайс, и двамата хомосексуални.
Според Дилън Алек е явно автофикционален персонаж и представлява самия Тюринг. Разказвачът в историята преминава от вътрешния монолог на Алек към този на Рон. Това е пикантна история за Алек, изморен след работа и коледни покупки, който иска да се забавлява. Рон, без пари и без работа, пък мисли, че може да спечели пари от секс. След запознанство в парка двамата се отправят към един ресторант.
Дилън коментира: „Тюринг добре улавя напрежението между двамата дали ще се стигне до сексуален контакт“. 
Професорката по литература е убедена, че Тюринг е бил повлиян от писателя Ангъс Уилсън, някога изтъкната литературна фигура, но днес почти забравен. Има ясни доказателства, че Тюринг е копирал фрази и литературни техники от Уилсън, пише „Гардиън".
Историята подсказва, че Тюринг е бил много по-щастлив от живота, отколкото би могло да се предположи. Известно е също, че през лятото на 1952 г. той е прекарал ваканцията си в по-толерантната Норвегия, където е имал връзки с мъже, казва Дилън.
Нейните заключения са публикувани в списанието Review of English Studies и тя се надява, че те ще предоставят нов поглед върху един неразбран гений, допълва „Гардиън".