Разградският край изобилства от все още неоткрити и непроучени паметници от всички епохи, които чакат бъдещите си откриватели

Разградският край изобилства от все още неоткрити и непроучени археологически паметници от всички епохи, които чакат бъдещите си откриватели, каза за БТА археологът Дилен Дилов от Регионалния исторически музей (РИМ) в Разград. Той обясни, че през изминалите 135 години са проучени 36 архео­логически обекта и са направени множество теренни обходи. В ос­новния фонд на отдел „Археология“ са инвентирани над седем хиляди движими културни ценности. Дилов обясни, че сред по-ценните находки, собственост на РИМ-Разград са каменните калъпи, намерени край разградското село Побит камък през 1911 г. от археолога Анастас Чилингиров при про­учване на праисторически селища в Североизточна България. Той отбеляза, че с изключителна научна ценност е и откритата през 1922 г. в местността „Малкия юк“, североизточно от Хисарлъш­ката крепост колективна находка от 27 бронзови предме­та – 16 плочки-матрици с изображения на божества от гръко-римския, тракийския, малоазийския и близкоизточния пантеони, статуетка с из­ображение на бог Хермес, апликация с изображение на Силен, мъд­рият учител на Дионис и девет колеснични украси. „През месец февруари 1954 г., в западната част на кре­постта Абритус, в развалините на антична сграда, е открит варовиков жертве­ник с надпис на латински език. При разчи­тането на надписа се установява, че той е от времето на имп. Антонин Пий (139-161) и в него ясно е изписано името ABRITO. С това откритие проучвателят проф. Иванов попада на доказателство за точното местоположение на дълго търсеното селище Абритус, споменато от древните автори във връзка с битката в 251 г. между римляни и готи и гибелта на император Деций Траян и неговия син съимператор Херений Етруск“, разказа Дилен Дилов. По думите му в подкрепа на това доказателство е и случайно намерената през месец септември 1980 г. на около 1,5 км източно от крепостта, в м. “Хисарлъшкото сели­ще“ при изкопни работи за поставяне на телефонен кабел варовикова милиарна колона. „Колоната е висока 1,52 м и върху нея е издълбан над­пис на латински език с посвещение на император Марк Юлий Филип (известен още с прозвището Араб) и на сина му Марк Юлий Филип. Тя е била издигната покрай римският път Марцианопол (дн. гр. Девня) - Абритус - Сексагинта Приста (дн. гр. Русе) в периода 245- 247 г., и както е отбелязано в надписа, се е намирала на една римска миля (1480 м) от Абритус“, отбеляза археологът.
Сред най-значимите археологически находки, постъпили в музея в Разград, е и Златният пегас
Дилен Дилов разказа още, че през периода 1962-1967 г. е проектирана и построена сградата на музей „Абритус“ към Археологическия резерват. Музеят има експозиционна зала, библиотека, фондохранилище и няколко работни кабинета. Годишно музейният фонд се увеличава с 1500-2000 броя дви­жими културни ценности. Едни от най-значимите на­ходки, постъпили в музея в Разград, са каменните калъпи от бронзовата епоха за отливане на оръжия, сечива, накити, открити в землището на с. Побит камък; осем керамични съда от същата епоха, открити в с. Чер­ковна; седем златни монети – статери на Александър Македонски (336-323) и един брой на Филип III Аридей (323-317)., и 50 сребърни драхми на Истрия (IV в. пр. Хр.) от с. Тодо­рово, както и прословутият Златен Пегас, открит случайно в с. Вазово.
Дилов обясни, че през годините фондът на Регионалния исторически музей в Разград е обогатен с редица нови експонати. През 1965 г. Георги Гинев, тогава уредник в Историческия музей в Разград, при спасителни разкопки проучва една от могилите в т. нар. Младежки парк в източната част на Разград и откри­ва гроб с погребение чрез трупоизгаряне. Открити са чифт стригили и един бронзов балсамарий с форма на глава на млада негърка. На 3 май 1971 г. при почистване на вътрешното лице на източната крепостна стена на Абритус на дълбочина 0,30 – 0,40 м е открита голя­ма колективна находка от 835 златни монети – солиди от V век с общо тегло около 4 кг. „Монетният трезор е укрит най-вероятно във връзка със събитията от 487 г. : бунтът на заселените около Нове (дн. Свищов) готи – федерати начело с Теодорих (бъдещият Теодорих Велики) и техният поход към Константинопол“, заяви археологът. Той отбеляза, че златното мо­нетно съкровище от Абритус е най-голямото от този период, открито в земите на днешна България.
В периода 1974-1977 г. и 1980 г. Тотьо Иванов провежда разкопки в селищната могила в землището на с. Радинград. Една изключителна находка от тази могила е и антропоморфният съд, изобразяващ женска фигура. През 1982 г. ст. н. с. Мария Чичикова от Археологическия институт с музей (АИМ) при Българската академия на науките (БАН) и екип от Регионалния исторически музей в Разград – в началото Стоян Стоянов, а след това Тотьо Иванов и Галена Радославова започ­ват проучване на надгробна могила, наречена Гинина могила, част от източния некропол в Археологическия резерват „Сборяново“. В моги­лата е открита великолепна гробница от елинистическия период – IV-III в. пр. Хр. Царска гробница, в която вероятно е бил погребан гетски­ят владетел Дромихед, добави археологът Дилен Дилов.
От 2015 г. Дилен Дилов е в екипа, който проучва най-голямата фабрика за кремък на Балканите, открита в с. Каменово
През периода 1995 – 2000 г. българо-френска експедиция под ръ­ководството на археолога Иван Иванов от РИМ-Варна и специалисти­те Лоранс Манолокакис и Алин Авербу от Сорбоната извършиха тере­нен обход и археологически проучвания в землищата на кубратските села Равно и Каменово. Открити са една вертикална шахта за добив на кремък и голяма концентрация на кремъчни ядра, свързани с производство на оръдия на труда и оръжия. От 2015 г. до сега в село Каменово, община Кубрат се провеждат археологическите проучвания от доц. д-р Явор Бояджиев от НАИМ при БАН, Дилен Дилов от РИМ- Разград и Димитър Чернаков, от РИМ- Русе. Проучва се най-голямата на Балканския полуостров ра­ботилница за кремъчни сечива отпреди 6500 г. и некропол от същия период, намиращ се непосредствено под работилницата. „Проучванията през последните години там дадоха редица интересни резултати. От­крити са 22 гроба, три от които на воини, държащи в ръцете си камен­ни бойни брадви. Интересно е също погребението на възрастна жена и дете, положени заедно и покрити с керамични съдове. През 2016 г. е открита и колективна находка на „суперпластини“ – 23 кремъчни ос­триета, отцепени от едно-единствено кремъчно ядро“, посочи археологът.
Археологията е професия, която не се избира, а тя избира теб
Археологията е професия, която не се избира, а тя избира теб, категорични са Дилен Дилов и Силвия Анастасова, уредници в отдел „Археология“ към Регионалния исторически музей в Разград. И двамата изразиха мнение, че обикновено това се случва още в детските ти години, като една детска мечта. „Бях на девет години, когато научих какво означава археологията като наука и какво прави един археолог. Още тогава се зарекох, че като порасна, ще запиша да уча археология и ще стана учен“, разказа Анастасова. По-късно в гимназията тя се раздвоява между правото и медицината, но в крайна сметка интересът й към археологията надделява и започва да я изучава. В момента тя е докторант към Филиала на НАИМ на БАН във Велико Търново. 
Дилен Дилов и Силвия Анастасова казаха, че археологията не е работа само на терен, а трупане на познания от различни области на знанието. „Археологът трябва постоянно да чете, а работата, която се върши, е изключително разнообразна“, каза Анастасова.
По повод Деня на археолога двамата специалисти си пожелаха здраве и разкриване на нови и интересни археологически експонати.
В България Деня на археолога се чества на 14 февруари от 1971 година по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките.