Разгърната в четири пространства, ретроспективната изложба "Погледни ме" представя в Казанлък творчеството на художничката Стефанка Стойчева

Ретроспективната изложба на Стефанка Стойчева „Погледни ме“ представя  творчеството на едно от най-ярките живи присъствия в художествения живот на Казанлъшката долината. Това каза пред БТА директорът на местната Художествена галерия и куратор на изложбата д-р Пламен Петров. Експозицията е разгърната в четири пространства на културния институт – в централната сграда и във филиалите къща музей „Ненко Балкански“ и къща музей „Дечко Узунов“, а според куратора апелът „Погледни ме“ не е молба, не е ласкателство, не е вик, а е плавно желание, което авторката излъчва в своята работа и в артистичното си присъствие на българската художествена сцена. 
Според д-р Петров присъствието на Стефанка Стойчева на тази сцена е толкова ярко не само заради творбите, които показва, а и заради нейния висок дух. Интензивната работа по експозицията е започнала през март т.г., като оттогава двамата са провели редица разговори. „Тези срещи за мен са абсолютно незабравими от гледна точка на онова, което тя споделяше. Извън образите, тя ми показа нещо много важно, а именно - как можем да живеем, едно възприемане на света, което тя носи в себе си и въпреки всички нерадости, днес продължава да бъде човек на изкуството“, коментира той. Директорът изрази мнение, че срещата с изкуството става именно през емоцията. „По време на разговорите и подготовката на изложбата преминах и през най-трудния морален момент - колко навътре можеш да влезеш в живота на човек, докъде може да оголваш“, каза той и обясни, че дори при самия избор на произведенията кураторът минава през този процес, който е „страшно опустошаващ“. 
Четирите фрагмента на експозицията носят заглавията „Бягане на дълги разстояния“, „Защо продължавам да рисувам?“, „Аз не съм сантиментална“ и „Напръскай земята с отрова“. В пространствата могат да бъдат чути и част от разговорите на авторката с д-р Петров, които според него може би не са най-представителните, но са онези, които доближават най-много до нейното изкуство. „Аз не съм сантиментална. Дори направо съм безчувствена. В смисъл – интересувам се от обектите, които са около мен и ги възприемам като обекти…“, казва Стефанка Стойчева в един от записаните фрагменти. За изкуството тя споделя, че то е нейната същност – „…ако не го правя, аз съм изгубила всичко. Това е основното в живота - да си правиш удоволствието от това, което си избрал и да не си принуден от всякакви обстоятелства да се откажеш от себе си, за да оцеляваш физически, което е много жалко“.  В изложбата могат да бъдат прочетени и цитати като „Изненадващо е, но съм била и разбирана“, „Не знам какво да кажа, аз не съм по крясъка“ и „Няма нищо страшно в сигналите, че не си вечен“, които допълват у зрителя емоционалното усещане от показаните творби и дават представа за човека, който стои зад тях. 
„В тъгата всичко се превръща в душа, а на мен винаги ми се е струвало, че картините, живописта и рисунките на Стефанка излъчват болка, но не патологична и непоносима, а някак спокойна, уравновесена, естествена, благородна, съзидателна“, каза по време на откриването на изложбата председателят на Съюза на българските художници Любен Генов. Според него от творбите ѝ звучи тъга, а ако трябва да се направи сравнение, то може да бъде с „женственото бунтарство“ в музиката на Пати Смит и Шинейд О‘Конър. По думите на Генов за творчеството на Стефанка Стойчева важат определенията за простота и липса на каквито и да било ефекти и старание за допълнително разкрасяване. Той определи пластичните ѝ решения като лаконични, дръзки, категорични, а образите – като емоционални, сложни, психологически напрегнати.  „Последните ѝ неща са истинска приятна изненада за мен, визуална поезия. И ако на някой биха му се сторили незавършени, ще си позволя да ви провокирам с мисъл на (Емил) Чоран , че истинската красота може да бъде открита само от този, който е способен да завърши незавършеното в своя ум“, посочи Любен Генов. Стефанка Стойчева е всичко онова, което сме способни да видим тук в тази изложба и всичко онова, което ще остане за нас пълна загадка. Тя е всичко онова, което е, а поискаш ли да бъдеш друг, можеш да завършиш с това да бъдеш нищо, посочи той. 
„Искам да благодаря на майка си и на сина си, че са ми позволили да се правя на художник и да им се извиня“, каза Стефанка Стойчева. Тя изказа благодарност и на куратора д-р Пламен Петров за това, че показва нейното творчество по своя начин.