Радослав Петков обясни, че веднага след откриването на гробницата през 1944 година започват и първите дейности по социализация на обекта и по неговото опазване. Още пред следващата 1945 година доклад, в който е указано какви са необходимите стъпки, които държавата трябва да предприеме в тази посока. Взето е решение да се изработи защитна постройка, която има каменни основи, каменни стени и метален кръгъл куполен покрив с гредоред.
Гробницата е била достъпна за посетители, но, за да бъде опазена, се изисква и специална среда и климатизация, необходим е постоянен мониторинг и описване на събитията, отбеляза Петков. Изгражда се климатична система, която да съхрани стенописите, а през 1966 година под председателството на Харолд Плендърлейт е свикан консилиум на ЮНЕСКО, който предлага стратегия, с която да се опази този паметник. Изработена е новата защитна постройка с модерна за времето си климатизация, която посетителите виждат и в момента, а през 1974 година в близост до гробницата е изработено и точно нейно копие, което е още една предпоставка за съхранението на оригинала.
През 2013 година екипът на Историческия музей е модернизирал климатизацията на обекта, което е още една предпоставка за по-адекватното опазване на обекта, посочи зам.-директорът. Той подчерта, че работата в тази посока продължава и с настоящия проект.