От екипа на музея уточняват, че проектът „Обновяване на постоянната експозиция на Регионален исторически музей-София“ се фокусира едновременно върху добавянето на съдържание и осигуряването на широка достъпност до него за посетителите чрез новите дигитални технологии.
„Постоянната експозиция навършва десет години през 2025 г. и по този повод решихме да направим обновяване с нови технологии, които да покажат и да привлекат младите към музея, за да могат да разберат и да усетят историята", каза пред БТА д-р Даниел Иванов от екипа на РИМ-София. Той поясни, че във всяка една от залите има киоск – екрани с докосване, на които може да се види различна информация, свързана с миналото на столицата.
„В зала „Софийската улица" сме направили няколко неща - едно от тях е филмче, което представя историята на дирижабъла „Граф Цепелин“, летял над София през 1929 г.", каза още д-р Иванов. На 16 октомври той минал границата при Драгоман и стигнал до София. "Въодушевлението било голямо, хората излезли от къщите си, от работните си места, а учениците дори прекъснали учебните си занятия, за да могат да видят дирижабъла. Почти цялото население на София излязло навън, за да види дирижабъла, който летял все по-ниско и по-ниско. Излязъл дори и цар Борис Трети. Изпратени били поздравителни телеграми до коменданта на дирижабъла", разказа той.
Иванов обясни, че дирижабълът е представлявал голям въздушен кораб. Едни от първите големи трансатлантически пътувания са се осъществявали с такова летателно средство. "Самолетът тогава не е бил във вида, в който е днес и не е можело да се правят големи пътувания. Именно затова са се осъществявали с такива дирижабли", каза Даниел Иванов.
„Граф Цепелин“ е дело на германеца Фердинанд фон Цепелин, който през 1900 г. започва производството на този тип въздушни кораби. "Дирижабълът, който е прелетял над София, е бил 236 метра дълъг, имал е луксозен салон, имал е кухня и дори зала за танци", допълни експертът.
Иванов посочи, че за създаването на видеото, разказващо за полета на „Граф Цепелин“ над столицата, са използвани стари фотографии, които са превърнати във видео фотографии с помощта на изкуствен интелект. Целта е била да се създаде ретрофилм, показващ историята на събитието.
От екипа на музея посочиха, че предвиждат изненада за посетителите – още едно филмче, което предстои да бъде прожектирано в киоска в зала „Софийската улица“.
„В другия край на залата има екран с докосване, който разказва за живота из улиците на София. Може да бъде разгледан животът такъв, какъвто е бил в периода след 1878 г. до 1944 г. Може да се проследи развитието на парковете и градините в столицата, също на хотелите, търговията, общественото хранене и др.", уточни д-р Иванов.
Той обясни, че това е постигнато чрез наслагване на стари и нови снимки. Това обаче предполага, че снимащият да е на точно същото място и камерата да е на абсолютно същата височина, за да се получи перфектно препокриване с оригнала на снимката.
Информационните екрани в залите, поднасят информация още за филиалите на музея, актуалните данни за изложбите и събитията в централната сграда и другите музейни обекти, интерактивен план на централната сграда с всички зали и какво може да се види във всяка от тях, както и множество архивни и съвременни кадри от знакови места в столицата.
„Пожелавам на посетителите да се потопят в историята, да се учат и запознават с историята на София", каза в обобщение д-р Даниел Иванов.