Липсата на координация може би е една от причините за неуспеха на Старозагорското въстание, каза за БТА проф. д-р Пламен Митев

Липсата на координация може би е една от причините за неуспеха на Старозагорското въстание. Това каза за БТА проф. д-р Пламен Митев, научен ръководител на Националната научна конференция „150 години от Старозагорското въстание. Революционният дух на България през 60-те и 70-те години на XIX в. Идеи, събития, личности“, която се проведе в Регионалния исторически музей в Стара Загора.
„Липса на координация започва от това кога ще се вдигне въстанието, как ще се вдигне то и кой ще обяви сигнала. Стефан Стамболов в своето писмо, писано на 29 август в Стара Загора до дейците на революционния комитет в Букурещ, твърди, че той се е договорил в Цариград сигналът да се даде със запалването на турската столица и евентуалното убийство на султан Абдул Азис. Той подготвя да изпрати една специална телеграма на свой човек в Цариград, който ще получи информация, че ние вече сме готови да палим столицата и да дадем сигнала за въстанието", разказа той. Според проф. Митев в турската столица е трябвало да има отряд от черногорци, които са обещали, че ще помогнат на българското въстание. "В същото време Панайот Хитов трябва да тръгне от Влашко през Дунав и от две страни да започне бунта. Но Стамболов изпраща информация до своя човек в Цариград кога е определена датата, но човекът, който получава писмото в Цариград не знае, че то е шифрирано и между редовете с тайнопис е написана информацията. И изхвърля писмото. По тази причина хората в Цариград, начело с Стоян Заимов и Георги Бенковски, чакат сигнала от Стара Загора, но не го получават и продължават да чакат. През това време в Стара Загора вече всичко е приключило“, отбеляза изследователят.
Проф. Митев отбеляза, че по въпроса за причините за неуспеха на замисленото от Български революционен комитет въстание има различни мнения. "Най-лесно е да се обърне внимание и да се постави акцент върху краткото време за подготовка на въстанието. В тази посока може да се обяснява и липсата на оръжие, липсата на опит, както и недостатъчната мобилизация на комитетската мрежа“, посочи още историкът.
Той припомни, че след разкритията, направени първо през есента на 1872 г. при Арабаконака, а след това и през пролетта на 1873 г. около прочутото Хасковско приключение с Атанас Узунов, комитетската мрежа и в Северна, и в Южна България преживяват много тежки удари с арестуването на десетки и десетки комитетски дейци, повечето от които всъщност са водачите на местните структури.
„И когато лидерите на комитетските организации са изпратени по занданите из империята и далеч из Диарбекир, а други са избягали, за да се спасят, във Влашко или в Южна Русия, логично е да настъпи известно затишие в обществено-политическия живот на някогашната комитетска организация, създадена от Васил Левски. Нужно е време, за да се съживи отново и да се организират нови структури. Това е правено като опити и през 1873 г., и през 1874 г., но едва през лятото на 1875 г. се създават предпоставки със създаването на Българския революционен комитет в Букурещ тази дейност да получи нужния мащаб”, допълни проф. Митев. Според него именно заради това, че по места ги „няма комитетските структури много трудно може да се мобилизира онази част от българското общество, която е готова да грабне оръжието, да зареже търговийката, занаятите и да забрави семейство и деца и да се втурне да се бори за своята свобода. Това е нещо, което наблюдаваме в малко по-различна степен година по-късно- през пролетта на 1876 г“.
По думите на историка досегашните обяснения не показват всички възможни посоки, в които бихме могли да търсим обяснението за провала.
Той отбеляза, че в плана от 12 август, разработен от БРЦК, основният акцент е поставен върху онова, което трябва да свършат „старите войводи“ - Панайот Хитов и Филип Тотьо.  „Панайот Хитов предварително е определен като главния войвода на въстанието, който трябва да организира голяма емигрантска чета - около 1000-2000 до 3000 души. Те да бъдат въоръжени с помощта на сръбското правителство или на Русия. И от различни места, по един и същ подаден сигнал, да преминат в българско и да помогнат на вътрешните комитетски дейци“, посочи проф. Митев. Добави, че за месеца, през който трябва да се подготви въстанието, този план претърпява множество редакции. „И когато тези редакции се правят през седмица- две, самите организатори на въстанието понякога остават в неведение какво всъщност остава като окончателно решение“, смята историкът.
Проф. Пламен Митев коментира, че „за мен един от големите проблеми е самонадлъгването. Вътрешните комитетски дейци пишат на емигрантските дейци, че са готови само очакват знак. А дейците от чужбина отговарят, че чакат помощ от Русия, от Черна гора и Сърбия и само чакат знак, че въстанието е започнало. А накрая нито от вътрешността, нито отвън се получава“, каза той.
И допълни, че друг проблем е, че средната възраст на хората, които подготвят това въстание, е около 22-25 години. „Това са хора, които нямат зад гърба си сериозен организационен, конспиративен и политически опит. Старите комитетски дейци в лицето на Данаил Попов, Рафаил Атанасов, Киряк Цанков, Любен Каравелов и десетки други, които са от средното поколение 40-50-годишни българи, обръгнали на всякакви битки и политически борби от времето на Раковски и Левски, се дръпват от идеята на Ботев и Стамболов да правим въстание, защото смятат, че това е някаква авантюра“, посочи историкът. Според проф. Митев е имало известно разцепление между самите комитетски структури.
БТА припомня, че вчера в Стара Загора бяха отбелязани 150 години от Старозагорското въстание. В конференцията доклади представиха също доц. д-р Светла Атанасова, д-р Денис Иванов и др. Те ще бъдат издадени в специално подготвен сборник.
Целта на конференцията беше да насочи вниманието на изследователите към изграждане и развитие на комитетската мрежа по български земи през 60-те и 70-те години на ХIХ в., дейността на БРК след смъртта на Васил Левски и опита за въстание в Старозагорско, Шуменско и Русенско.