Регионалният исторически музей в Стара Загора представи интерактивно мозайката от IV век „Изворът на живота“
„Радвам се, че бяхме одобрени и успяхме да осъществим проекта, защото мозайката е открита още през 1955 година и след изграждането на защитната сграда върху нея, освен реставрация и почистване, не е правено нищо в помещението“, разказа пред БТА археоложката от РИМ в Стара Загора Мария Камишева, завеждаща отдел „Антична археология“.
Тя припомни, че мозайката е датирана в края на IV век, като се предполага, че това е една от най-ранните иконографски композиции по българските земи, вдъхновени от древноюдейската символика. „Мозайката представя земния, небесния и водния свят. Около басейна в центъра са представени водните обитатели – риби, раци и дъщерите на Океан. Земните обитатели са представени с животните и плодовете, а небесният свят – с ваза, от която излиза лозница, под която са разположени една сърничка и една патица, символизиращи душите на починалите“, обясни още експертката. Тя допълни, че това е била приемната зала на един доста богат частен дом.
Камишева посочи, че по проекта са поставени информационни табла в нишите на защитната сграда, изготвена е специална брошура за малките посетители и е създадено холограмно изображение. „Чрез дипляната децата могат да влязат в ролята на древните майстори, които правят мозайките.“
Основната цел на проекта е да популяризира късноантичната мозайка „Изворът на живота“, като я представи по иновативен начин чрез холограмни изображения, компютърни възстановки и материали за обучение на деца, ученици и студенти. С това музеят се стреми да „разчупи“ традиционната статичност в музейното пространство. Това ще даде възможност за провеждането на изнесени уроци по история с ученици, с подробности, които не са включени в основния учебен материал.
Смята се, че композицията е заимствана от древноюдейската символика и сцената върху подовата мозайка в Августа Траяна е един от най-ранните ѝ паметници. Мозайката е сред малкото мозайки в България, запазени in situ, без вдигане от терена и прехвърляне върху нова основа. По този начин обектът е достигнал до нас с изключително висока степен на автентичност, което добавя допълнителна стойност към неговите художествени качества.
Проектът е финансиран по програма „Културно наследство 2025“ на Националния фонд „Култура“. Общата му стойност е над 10 000 евро, а собственият принос на музея е над 1600 евро.