Революционен комитет в Болград, в който участват учители и ученици, се активизира през 1874 г., каза ученичка на Болградската гимназия


В изследванията в том 6 на изданието „Българите в Северното Причерноморие“, в статията „Априлското въстание и българите в Бесарабия и Южна Русия“ авторът Велко Тонев посочва, че в град Болград се създава революционен комитет, чиято дейност се активизира през 1874 година, каза ученичката от 11. клас в Болградската гимназия „Георги Раковски“ в Украйна Ксения Перели по време на представянето на новия брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция (БТА), посветен на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание. В представянето участваха още Наталия Кара – заместник-директор по учебно-методическата дейност и преподавател по български език и литература, както и ученичките от 11. клас Наталия Статова и Елена Калпакчи.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев представи участниците от Болградската гимназия, които за първи път се включват в представянето на списание ЛИК.
„БТА има 10 национални пресклуба извън страната, включително този в Антарктида, във всички съседни държави и четири сред български общности. Последният открихме преди седмица на празника на Болградската гимназия. Там нямаме постоянен кореспондент – кореспонденти са преподавателите и учениците от ученическия пресцентър „БГ Фокус“. Това е съвместна инициатива с Министерството на външните работи и Генералното консулство на България в Одеса, които подпомогнаха създаването на пресцентъра, който е и национален пресклуб на БТА“, каза Вълчев.
Ксения Перели разказа, че в Болградския революционен комитет членуват учители и ученици от Болградската гимназия, сред които Йов Титоров, д-р Димитър Начев, Иван Атанасов, Димитър Ямболов, Иван Иванов, Олимпи Панов, Атанас Хитов, Владимир Дякович, Стефан Славов, Александър Каназирски и други, които вземат участие в събитията от април 1876 година.
Ученичката Наталия Статова разказа, че в училищния музей се съхранява фототипното издание на възрожденския вестник „Български глас“, издаван в печатницата на Болградската гимназия, от който излизат 63 броя.
„В брой първи от 17 април 1876 година четем: „Нека Бог да благослови въстанието в нещастната наша България! Гласът народен е гласът божи. Времето ще покаже всичко“. В брой 5 от 18 май 1876 година пише: „България пламна и гори в силен огън. Народната тръба громко тръби и зове българските юнаци да скъсат ръждясалите вериги от ръцете на любимата си майка – България…“, съобщи тя.
Елена Калпакчи отбеляза, че през 1996 година на стената пред централния вход на Болградската гимназия е поставена паметна плоча по повод 120-годишнината от Априлското въстание от Дружеството за приятелство и културни връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ – София.
„Плочата почита паметта на бесарабските българи, включили се в борбата за освобождение на България“, посочи тя.
Наталия Кара изрази благодарност към Българската академия на науките, Българската телеграфна агенция и Община Копривщица за поканата за участие в събитието и възможността да бъдат част от отбелязването на годишнината.
Новият брой на списание ЛИК бе посветен на 150-годишнината от обявяването на Априлското въстание през 1876 г. и бе представен чрез видеовръзка в различните пресклубове на БТА в страната и чужбина. Тематичното издание за литература, култура и изкуство на Българската телеграфна агенция (БТА) представя въстанието чрез своя архив – с информация за честванията му през годините, която е съхранена в емисиите и бюлетините с новини. Броят включва също мнения и коментари на преподаватели, общественици и представители от местните общности в градовете центрове на революционните окръзи, свързани с историята на въстанието. 
За Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“ в Украйна
На 10 юни 1858 г. молдовският княз Никола Богориди по молба на делегация начело с Панайот Греков (баща на Димитър Греков) издава Хрисовул (грамота) за създаването на Народно централно училище в Болград, с който подробно се уреждат неговият статут, финансиране и управление. Училището трябва да бъде достъпно за всички български колонисти, независимо от материалното им положение, като обучението по всички предмети се провежда на български и румънски език. Финансирането се осигурява от приходите на Болградската община и още 39 общини, а управлението се осъществява от Попечителски комитет от трима души, избирани за срок от три години от делегати на българските колонии.
Учебното заведение е възстановено през 1993 г., а през 1999 г. му е дадено името „Г. С. Раковски“.
На 29 юли 2000 г. в София е подписан протокол между България и Украйна относно Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“, който урежда сътрудничеството и подкрепата за учебното заведение.
На 30 март 2026 г. в Киев министрите на образованието на България и Украйна Сергей Игнатов и Оксен Лисови подписаха нов протокол за Болградската гимназия в Одеска област, който предвижда запазване на обучението в горния етап (10–12. клас) със задълбочено изучаване на български език и организиране на подготвителни курсове за кандидатстващи в първи клас.
Град Болград
Административен център на Болградския район в Одеска област е град Болград, основан през 1821 г. от български преселници и приеман за неофициална столица на бесарабските българи.
В Болград има три стълба, които съхраняват българския дух в Бесарабия. Първият е Болградската катедрала „Свето Преображение Господне“, построена през 1838 г. по проект на архитекта Аврам Мелников. В строителството участват над 10 000 души. Храмът е осветен на 29 октомври 1838 г., като този ден се отбелязва като Ден на бесарабските българи.
Вторият стълб е Болградската гимназия „Георги Стойков Раковски“, открита през 1858 г. със съдействието на Никола Богориди. Днес в гимназията се обучават около 550 ученици от Болградския район и други райони на Одеска област.
Третият стълб е Мемориалът на българските опълченци, открит на 20 октомври 2012 г. Автор на мемориала е архитектът Николай Базан. Монументът включва плочи с имената на близо 250 установени български опълченци от Бесарабия.
Участието на бесарабските българи в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878 г.) е израз на съхраненото национално самосъзнание. По данни от исторически източници в опълчението се включват 7444 души, от които близо 1000 са бесарабски българи.

Велико Търново

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза във Велико Търново писателят Боян Йорданов

Когато пишеш исторически роман, трябва да бъдеш отговорен към различните гледни точки, каза при представянето на книгата си „Под месечината,...

Бургас

Осма научно-практическа конференция за образованието събра експерти и педагози в Бургас

Осмата научно-практическа конференция „Образование за бъдеще - приемственост и перспективи“ събра в Бургас водещи експерти, преподаватели и педагогически специалисти от...

Георги Дамяново

Над 700 самодейци участват във фолклорния събор „Свидня“ в община Георги Дамяново

Над 700 самодейци от различни краища на страната участват в двудневния фолклорен събор „Свидня“, който се провежда в местността Попов...

София

Девет нови училищни химна, създадени в рамките на инициативата „Светилник“, бяха представени в Народния театър „Иван Вазов“

Девет нови училищни химна, създадени в рамките на инициативата „Светилник“, бяха представени в Народния театър „Иван Вазов“. Преди концерта се...

София

Изкуството е ключово за развитието на младите хора, каза деканът на факултет „Екранни изкуства“ към НАФТИЗ доц. д-р Цветелина Цветкова

Като човек на изкуството смея да твърдя, че изкуството, музиката, театърът са ключови за развитието на младите хора. Това каза...

София

Светлината има само един адрес и той е в сърцето на всеки един от нас, каза изпълнителният директор на „Музикаутор“ Иван Димитров

Светлината има само един адрес и той е в сърцето на всеки един от нас, каза изпълнителният директор на „Музикаутор“...