Режисьорът Джузепе Торнаторе, който накара Италия отново да се гордее с киното си, днес навършва 70

Италианският режисьор и сценарист Джузепе Торнаторе, най-известен с отличения с „Оскар“ „Ново кино „Парадизо“ и с това, че филмите му помогнаха за утвърждаването на съвременното италианско кино пред международната публика, днес навършва 70 години.
Торнаторе е роден на 27 май 1956 г. в сицилианския град Багерия край Палермо, пише в биографията на режисьора в Grokipedia. Още от ранна възраст проявява силен интерес към киното. Като дете прекарва безброй часове в местните киносалони — преживявания, които по-късно ще оставят дълбок отпечатък върху творчеството му. Още като тийнейджър работи като фотограф на свободна практика и поставя театрални постановки по пиеси на Луиджи Пирандело и Едуардо де Филипо, преди да се насочи към киното.
Започва кариерата си с документални филми за италианската телевизия в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, като се фокусира основно върху сицилианската култура и общество. Дебютът му в игралното кино е с „Камористът“ (Il camorrista, 1986) — криминална драма, вдъхновена от живота на босa на Камората Рафаеле Кутоло. Филмът му носи наградата „Сребърна лента“ за най-добър млад режисьор от Италианския синдикат на филмовите журналисти и го утвърждава като един от най-обещаващите нови гласове в италианското кино.
Световното признание идва с „Ново кино Парадизо“ (Nuovo Cinema Paradiso, 1988) — полуавтобиографичната история за момче, израснало в сицилианско село, чийто живот е променен от киното и приятелството му със застаряващ киномеханик. Първоначално филмът не постига успех в италианския боксофис, но съкратената международна версия печели Голямата награда на журито на кинофестивала в Кан, а през 1990 г. получава „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Успехът превръща Торнаторе в режисьор с международна известност и утвърждава „Ново кино „Парадизо“ като един от емблематичните европейски филми на края на XX век.
Темите за паметта, носталгията, семейните връзки и емоционалната сила на киното се превръщат в запазена марка на творчеството му. Много от филмите му са дълбоко свързани със Сицилия и изследват италианската идентичност чрез интимни човешки истории. През следващите десетилетия Торнаторе режисира редица високо оценени продукции, сред които „Всички са добре“, „Чиста формалност“, „Легенда за пианиста“, „Малена“, „Нерознатата“, „Баария“ и „Най-добрата оферта“.
Драмата „Малена“ от 2000 г. с Моника Белучи се превръща в един от най-разпознаваемите му филми в международен план, а „Най-добрата оферта“ (2013) с Джефри Ръш печели няколко награди „Давид на Донатело“, включително за най-добър режисьор. В хода на кариерата си Торнаторе е отличен общо пет пъти с „Давид на Донатело“ за режисура и остава сред най-награждаваните съвременни италиански кинематографисти.
Определящ елемент от киното на Торнаторе е дългогодишното му сътрудничество с композитора Енио Мориконе, написал музиката за 13 от филмите му, пише IMDB. Партньорството им започва с „Ново кино „Парадизо“ и ражда едни от най-разпознаваемите музикални теми в европейското кино.
Торнаторе има и музикален талант – композира сам песента Ricordare за филма си „Чиста формалност“ (1994).
В последните години преди смъртта си композиторът Енио Мориконе нееднократно заявява, че единственият режисьор, за когото би се върнал от пенсия, е именно Торнаторе.
По-късно режисьорът отдава почит на Мориконе с документалния филм „Маестро Енио Мориконе“ (2021), посветен на легендарния композитор и включващ интервюта с режисьори, музиканти и негови дългогодишни сътрудници от цял свят.
През последните години Торнаторе продължава да работи както в игралното, така и в документалното кино. През 2025 г. режисира документалния филм Brunello - Il visionario garbato, посветен на модния предприемач Брунело Кучинели, и се връща към ранната си мафиотска история на „Камористът“ под формата на телевизионен минисериал — десетилетия след премиерата на оригиналния филм.
Извън киното Торнаторе често говори за значението на съхраняването на традиционната кинокултура и киносалоните, предупреждавайки за загубата, заради домашното кино и компютрите, на колективното преживяване при гледането на филми на голям екран. Творчеството му, силно повлияно от сицилианските пейзажи и спомените за следвоенна Италия, и днес се свързва с визуално въздействащ разказ и силна емоционална носталгия.