„Рядко в българското изкуство от средата на ХХ век се срещат художници, чиито работи са разпознаваеми и харизматични до такава степен, че да изпъкнат насред цялото творческо пренасищане, на което светът е свидетел точно в този период“, казват от екипа. По думите им той е автор с неподражаема фантазия и сякаш трансцендентално умение да въплъщава духовното в наглед материалното.
Васил Иванов е роден през 1909 г. в София. Завършва гимназия в Казанлък, а през 1939 г. - специалност „Живопис“ в Художествената академия в София при Никола Ганушев и Никола Маринов. Също така е фактически член на групата на „Бараците“ заедно с Васил Бараков, Давид Перец и Златю Бояджиев.
Творческият път на Васил Иванов преминава през цветни пейзажи, плод на по-ранното му творчество, монохромни, но все пак буквално фигуративни творби и сякаш кулминира в неговите космически рисунки. В пространствата на галерия „Нюанс“ ще имате възможност да видите точно такива. Най-широко обобщени под словосъчетанието “космически цикъл”, тези рисунки свидетелстват за едно духовно и философско търсене и преоткриване в самия процес на рисуване. Сякаш чрез техниката, която самият Васил Иванов открива, той задава въпроси за човека и космоса, а чрез механичното движение на ръката намира материално проявление, което би могло да им даде отговор. Едва ли думите могат да обобщят всички идеи, които са вълнували този духовно извисен и ерудиран творчески ум. Последовател на Петър Дънов, с необятен интерес към мистичното и космическото, живее живот, така както го осмисля индивидулано той, без да се подчинява на порядките на времето – изолиран, прост и съсредоточен в процеса на създаване. Домът му представлява малка дървена къщичка в квартал “Изгрев”. И макар така скромното си битие и факта, че първата му изложба от “космическия цикъл” е забранена директно ЦК на БКП, Васил Иванов бива предствян извън границите на България още приживе, включително и в престижни институции като Гроувнър Галери в Лондон. Животът на художника приключва малко след негово пътуване до Франция, където навярно се е почувствал отхвърлен, но от дистанцията на времето, можем категорично да признаем, че личността и творчеството на този “духовен практик” са свидетелство за едно изкуство – индивидуално, дръзко и неподчинимо на време и конюнктура, представят художника от галерията.
/ВСР