Родената преди 100 години Мария Клас промени света на оперното изкуство

Мария Калас промени света на операта. 100 години след рождението й почит на голямата певица се отдава на различни места по света, а близките й се стремят към откриването на музей в Париж, съобщи АФП.
Арията "Каста дива" от "Норма" на Белини и Follie, follie! от "Травиата" на Верди ще бъдат изпълнени от американо-канадската певица Сондра Радвановски и от южноафриканската певица Прити Йенде на галавечер в Парижката опера. Пред АФП Сондра Радвановски каза, че Калас "се е осмелила да бъде единствена по рода си". "Във всичко, което прави, особено в белкантото, тя донася нов колорит, нов начин на изразяване, който никой преди не е чувал", каза Прити Йенде, която пя на коронацията на крал Чарлз Втори през май т.г. 
През 2017 г. е стартирана инициативата с фонд за дарения, която "трябва да пази паметта на Калас и да събере всички архиви, документи, предмети, принадлежали на певицата и разпръснати заради продажби на аукциони", каза пред АФП Том Волф, председател на иницициативата за музей, посветен на Мария Калас. Събрани са общо 150 писма, 5 хиляди снимки, седем сценични костюма и бижута - сред тях и роклята, която Калас носи при последното си изпълнение в "Тоска" в Париж, както и повече от 300 часа неиздавани записи -  репетиции, рецитали и др. Всичко това обаче не може да бъде изложено. Целта е да се основе музей в Париж, където Мария Калас живее през последните 15 години от живота си. Той би могъл да бъде и изследователски център за биографи, както и център за обучение на музиканти и певци. Стъпките за основаването му са предприети през 2021 г.
Участието на Мария Калас в Парижката опера през 1958 г., аплодирано от видните личности на епохата - Жан Кокто, херцога и херцогинята на Уиндзор, Брижит Бардо, е превърнат в цветен концертен филм. "Калас, Париж 1958" е режисиран от Том Волф. Снимките на друг биографичен филм - "Мария" на Пабло Лараин с участието на Анджелина Джоли, започнаха през тази есен. 
Междувременно в Атина отвори музей, който представя повече от 1300 книги, партитури и рокли на певицата, главно от годините, прекарани в Гърция. 
На Мария Калас е посветена и изложба в Миланската скала, която ще продължи до 24 април. 
Спектакъл, създаден през 2018 г. - "Калас на концерт", представя под формата на холограма певицата, акомпанирана от оркестър, в Миланската скала, "Метрополитън" и др.
Мария Калас е родена на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк. 
През 1947 г. овациите след последното действие на операта "Джоконда" във Верона подсказват, че се е родила звезда. Младата певица учи оперно пеене в Гърция. През 1947 г. е срещата й с Джан-Батиста Менегини, индустриалец и почитател на белкантото. Той е 28 години по-възрастен от Мария. Менегини става импресарио на певицата, а през 1949 г. двамата сключват брак. 
През 1954 г. Мария отслабва с 30 кг и се превръща в дива, участваща в най-големите оперни театри. 
На 2 януари 1958 г. Калас открива сезона на операта в Рим в присъствието на италианския президент. В края на първо действие на "Норма" тя установява, че губи гласа си, и отказва да продължи участието си. Операта обявява случката за каприз на дивата. 
През 1959 г. Мария Калас среща гръцкия магнат Аристотел Онасис и се разделя с Менегини. Връзката с Онасис продължава 9 години. През 1968 г. Онасис се жени на Джаки Кенеди. 
През 1965 г. дивата се сбогува с операта. На 20 февруари триумфира в Париж с "Тоска". На 29 май здравословното състояние на Калас се влошава в края на трето действие. На 5 юли, въпреки съветите на лекаря си, Калас излиза за последен път на сцена - в Лондон. Сред публиката е кралица Елизабет Втора. 
През 1973 г. Мария Калс предприема последното си международно турне. Публиката в Париж хвърля букети по сцената, чуват се викове -  Viva Maria, но оперните критици не са ентусиазирани. 
На 16 септември 1977 г. Мария Калас умира в парижкото си жилище след сърдечна криза. Тя е на 53 години. "Видях я на леглото. Изглеждаше както по времето, когато пееше в "Травиата" - през 1956 г. в Миланската скала. На лицето й нямаше нито една бръчка. Сякаш си почиваше", спомня си по-късно музикалният продуцент Мишел Глоц.