„Борис и неговите синове“ е резултат от многогодишния интерес на Галина Златарева към епохата на княз Борис-Михаил и процесите, свързани с покръстването на българите, развитието на средновековната държава и отношенията ѝ с другите сили.
Проф. Пламен Павлов определи Борис-Михаил като „осмия от седмочисленците“, подчертавайки ролята му за създаването на българската християнска и книжовна традиция. По думите му делото на Кирил, Методий и техните най-близки ученици не може да бъде разглеждано отделно от решението на българския владетел да приеме християнството и да го превърне в основа на развитието на държавата.
Историкът отбеляза, че Златарева подхожда към епохата без излишна патетика, като се стреми да представи „реалния, живия живот“ на хората от IX век. Според него авторката познава добре историческите извори и научната литература и предлага свои интерпретации на спорни въпроси, за които сведенията са ограничени.
По думите му романът представя България като значима европейска сила през IX век и разглежда отношенията на българския владетел не само с Византия, но и с папския Рим и останалите политически фактори в Европа. В книгата са представени различни пластове от обществото.
Проф. Павлов обърна внимание и на психологическата разработка на персонажите. Според него героите не са изградени като еднопластови образи, а са представени с техните колебания, съмнения, грехове и вътрешни противоречия. Особено място заемат женските персонажи, които според историка са сред силните страни на романа.
Той определи „Борис и неговите синове“ като „сага“ и отбеляза, че произведението има не само художествена, но и познавателна функция. Според него романът би могъл да бъде основа и за телевизионен сериал.
Галина Златарева разказа, че не е започнала работата си с намерението да пише исторически романи. Интересът ѝ към историческите теми е възниквал от любопитството към конкретни личности и събития. Така се появяват и предишните ѝ романи, сред които „Медальонът“, посветен на Георги Бенковски, и произведението, провокирано от открития в Созопол гроб с останки на човек, станал известен като „Созополския вампир“.
„Когато се заровя в някаква тема, в някакъв период, просто се старая да изровя всичко възможно, да си създам за себе си една пълноценна картина и след това да я разкажа така, както се разказва за хората, живели тогава, за събитията, но през хората, а не като историческа справка“, каза авторката.
По думите ѝ интересът към Борис-Михаил е започнал много преди написването на романа и е бил провокиран от въпроса как един човек променя вярата си и какво го кара да приеме нова религия не само за себе си, но и да промени религиозния облик на цялото общество.
Работата върху романа е продължила седем-осем години, разказа Златарева. През този период тя е проучвала исторически извори, научни изследвания и детайли от епохата, като многократно е търсила консултация от историци, сред които проф. Пламен Павлов.
Авторката подчерта, че за нея особено важно е било да бъде максимално близо до историческите събития, доколкото това е възможно. Никой не може да каже какви точно са били хората и събитията от толкова далечна епоха, каза тя.
Златарева сравни подхода си с преминаване през река, при което писателят стъпва върху видимите камъни – установените исторически факти – и свързва отделните събития по най-логичния и правдоподобен начин.
„Пишейки този роман, си давах сметка, че много хора, четейки го, ще си кажат: ето така е било. Ще повярват в образите и в събитията, които аз разказвам, като че ли наистина са се случили. Значи аз нямам право да си правя някакви големи измишльотини и фантасмагории“, каза авторката.
Заглавието „Борис и неговите синове“ е свързано не само с най-познатите наследници на владетеля – Владимир-Расате и Симеон, но и с малко известни сведения за други негови синове. Златарева разказа, че един от източниците за тяхното съществуване е запис в евангелие, направен от игумен на манастир, през който преминава българска делегация на път за Рим. В полетата на ръкописа той отбелязва преминаващите делегации и имената на хората, които ги съставят.
Според авторката именно подобни малки свидетелства са сред „камъчетата“, върху които се гради повествованието за епохата. Тя подчерта, че не си позволява да дописва историята с измислени факти там, където сведенията липсват, а се стреми да изгради правдоподобни сюжетни връзки между известните събития.
Проф. Пламен Павлов определи Галина Златарева като автор на исторически романи с потенциал за много по-широко признание. По думите му нейните произведения представят историческите събития в широк европейски контекст и показват хората от миналото не като плакатни фигури, а като личности със сложна психология.
Празниците на изкуствата „Аполония" се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония", създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония" в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство. БТА е медиен партньор на събитието.