Руската космическа агенция Роскосмос поздрави колегите си от Индия за успешното кацане на космическия апарат "Чандраян-3" на повърхността на Луната, съобщи ТАСС.
"Държавната корпорация Роскосмос поздравява индийските си колеги с успешното кацане на космическия апарат "Чандраян-3" на Луната", се казва в поздравителното съобщение. От Роскосмос отбелязват, че изследването на естествения спътник на Земята е важно за цялото човечество, тъй като в бъдеще той може да се превърне в платформа за усвояване на дълбокия космос.
Индийската организация за космически изследвания (ISRO) по-рано днес съобщи, че спускаемият модул на лунната станция "Чандраян-3" е извършил успешно меко кацане на повърхността на Луната.
Индия стана първата страна, спуснала модул на Южния полюс на естествения спътник на Земята, и четвъртата след САЩ, СССР и Китай, осъществила кацане на космически апарат на Луната.
"Чандраян-3" е третият апарат за изследване на естествения спътник на Земята, който Индия изстрелва. Началото на индийската лунна програма беше поставено с орбиталния апарат "Чандраян-1", който беше изпратен към Луната през 2008 г. Втората лунна мисия на Индия "Чандраян-2" стартира през 2019 г. и освен извеждането на апарат в орбита включваше и кацане на модула "Викрам". Тя завърши с неуспех - спускаемият модул се разби при сблъсъка с лунната повърхност, но орбиталната станция "Чандраян-2" продължава да обикаля около естествения спътник на Земята.
Преди броени дни Русия направи опит да позиционира свой космически апарат на Луната - също на Южния полюс, след близо 47 години, но мисията й "Луна-25" завърши с неуспех.
От Индийската организация за космически изследвания съобщиха още, че на лунохода "Прагиян" ще са му необходими от няколко часа до един ден, за да достигне повърхността на естествения спътник на Земята. "Луноходът ще достигне повърхността вероятно през следващите няколко часа, може да отнеме и ден - зависи от условията", каза ръководителят на ISRO С. Соманатх.
От организацията по-рано обясниха, че достигането на роувъра до повърхността на Луната веднага след кацането е затруднено от вдигането на прах след съприкосновението на спускаемия модул с повърхността. Поради липсата на атмосфера частиците, вдигнати от нея, се разсейват бавно и следователно могат да повлияят неблагоприятно на работата на апаратурата.
Малкият 26-килограмов луноход беше доставен на повърхността на естествения спътник на Земята от спускаемия модул "Викрам". Той е кръстен на "бащата" на индийската космическа програма, известния учен Викрам Сарабхай (1919-1971), а лунният роувър е наречен "Прагиян" ("познание", "мъдрост").
Лунният полюс като цел на експедицията е избран от специалистите на ISRO, тъй като все още никой не се е опитвал да го изследва задълбочено - мисиите, организирани от различни държави в миналото, са проучвали основно района в близост до лунния екватор. Както съобщават индийските учени, в района на лунния южен полюс са открити оголени скали, които могат да разкажат много за формирането на Луната. Освен това експедицията трябва да продължи работата на индийската орбитална станция "Чандраян-1" за търсене на вода на естествения спътник на Земята. През 2008 г. индийският космически апарат първи откри доказателства за наличието на вода на Луната.
Откритията предполагат, че в някои кратери има замръзнала вода. Ако бъде открит лед, учените ще имат уникалната възможност да анализират и разберат историята на водата в Слънчевата система. По план индийският луноход, който ще се захранва от слънчева батерия, трябва да работи поне един лунен ден (14 земни дни).