Здрава Каменова в „Час ЛИК“: Смехът е отговорност, а любовта е ежедневен избор

Моят талант е, че съм много обикновена и позволявам на хората да си повярват, че могат да са по-смели. Това казва Здрава Каменова в „Час ЛИК“ на БТА, дни след излизането на първия ѝ роман „Любов в насрещното“ и броени месеци преди премиерата на „Горе главата“. Това е първата пиеса, написана в съавторство с нейния съпруг Светослав Томов (сценаристът, драматург и психолог). На сцената, освен авторката, ще излязат София Бобчева и Боян Арсов.
„Това е пиеса за спирането и отдъхването, и това да виждаш наистина от какво имаш нужда, а не да гониш Михаля. Трябва малко да се поспрем, когато прекалено сме се задъхали от гонене на ежедневните задачи, на кариерата, на успеха, на страховете си“, казва Здрава Каменова: „Страшно много хора имат страшно много страхове в живота си. Едните не го живеят, не излизат от вкъщи, не смеят. Другите пък успяват и правят крачки, крачки... Но и в двата типа хора има някакъв бъг. Това ми се вижда като съвременната пандемия в момента“. 
В живота на човек има много истини, малко истински неща и „културни” емоции, които се броят на пръстите на едната ръка... Когато сълзите напират, без да си ревльо, когато умът ти работи, без да е програмиран, когато прозорецът се отваря с поглед, когато светлината не се вижда от тунел, а от простора на собствената ти безметежност, значи си скочил от камбанарията на страха в двора на паметта. И вече имаш пълното право да кажеш и на другите „Скачай!“. „Скачай!”, изречено от Здрава Каменова, е и пътуване, и преживяване, и спомен, и поука, и знак... Един чисто български урок за това как трябва да се скача – във времето, заради приятелите, въпреки шаблоните, дори в унеса на режима... Тя създава хит, но и свеж полъх едновременно. Затова, под и над нейното „Скачай!“ няма нищо фалшиво, а за зрителя остава минималното усилие да подскочи от къщи в салона, и надскачайки собствения си ръст, да влезе в света на „Скачай!“... И така, 14 години по-късно, тя продължава да съчетава лекота и дълбочина. Разсмива, без хуморът да е повърхностен, и говори за сериозни теми, без да изпада в патетика. Използва смеха – не за да избяга от живота, а за да помогне на хората да го видят по-ясно. От нейния свят струи светлина, усеща се топлина и полъх на лято. Здрава Каменова – като сестрата на слънцето...
Здрава Каменова не влиза в стаята като човек, който иска да бъде забелязан. Влиза така, сякаш вече познава всички. Усмивката ѝ не е сценична, а от онези човешки усмивки, които първо успокояват, после разсмиват. Говори бързо, мисълта ѝ прескача от история в история, от шега към спомен, от баба Кети към стендъп комедията, от любовта към страха. И някъде между всички тези привидно разпилени посоки започва да се очертава една необикновено цялостна личност. Връща се към думи като лекота, смелост, обич, баби, деца, отговорност, празник, нежност, и това са нейните истински „герои".

ЖЕНАТА НЕ Е ДЛЪЖНА ДА БЪДЕ СКАЛА
Според Каменова най-големият мит за българската жена е, че трябва да е мъжко момиче: „Това вменяване на жената, че трябва да е една скала, малко ни отделечава от най-голямото вълшебство, което крием – и то е да даряваме нежност и грижа. Скалата не отменя да правим заслон и да предпазваме от хищници и нападатели, ама тази скала е хубаво от време на време да е и топла прегръдка, и да знае да прави крачка встрани и да отстъпва“.
„Мисля, че много се развихрихме в тази представа, че жената трябва да изглежда перфектно, да спортува, всички мускули да са изпъкнали... Килограмите се мерят с теглилка за брашно... Мен това ме влудява, но ми дава много поводи да създавам и скечове, и стендъп представления и не само“, допълва тя.
Най-голямата награда за нея идва, когато след спектакъл се приближат жени, които тихо ѝ казват: „Аз съм толкова красива и си заслужавам да ми е леко на душата“. Не защото са отслабнали. Не защото са подмладени. А защото за два часа са си спомнили, че заслужават да бъдат обичани.
СМЕХЪТ КАТО ОТГОВОРНОСТ
На въпроса чувствала ли се е като човек, който носи отговорността за настроението на хората и кой е най-големият капан за един комедиен артист, тя отговаря: „Отговорността е нещото, за което никой не ме е питал. Но сега като го казахте, то е всъщност всичко за мен. Като се качвам на сцената, усещането за отговорност ме държи там. И ако просто трябва да си кажа някакви думи, които не ме вълнуват и тази тема в момента не е важна за мен, аз по-скоро свалям представлението и спирам да го играя. И в това е свободата ми като независим артист. Всяко мое е стъпване на сцената е, защото аз в този момент искам да ги кажа тези неща“.
„Ние наистина сме много отговорни, защото хората идват с желание да се откъснат от реалността“, казва тя: „За мен е огромна отговорност да им подаря час и половина. Да, не искам само да ги разсмея, но да се опитам и да им предам от моето усещане за важните неща. За най-простичките важни неща. Това усещане, че мога да обърна деня... Много пъти са идвали жени в траур на моите представления и са ми казвали, че след години са успявали да се отърсят. Това е най-големият мотиватор за мен“.
БАБИНОТО МОМИЧЕ
Ако човек иска да разбере Здрава Каменова, трябва да тръгне назад – към детството, към онзи голям стар апартамент на площад „Македония“, към жените, които са я отгледали. Тя не се колебае да го каже: „Бабино момиче съм“. И в тези три думи сякаш е скрит цял един свят. Бабите ѝ не просто са били част от живота ѝ. Те са създали нейния мироглед. Те са я научили как се обича, как се прощава, как се гледа с любопитство към хората и как се намира смешното дори в най-обикновените ситуации.
Сред тях особено място заема прабабата – певица, самодейка, жена с огромен вкус към живота и шегата. Жена, която пишела смешни стихове и ги пускала анонимно в пощенските кутии на приятелките си, само за да се забавлява на тяхното недоумение. В тази наследствена линия се крие част от таланта на Здрава Каменова.
Когато малката Здрава искала да танцува, а другите виждали само дебеличко момиче, баба Кети виждала талант. Когато започва да пише на шест години, отново баба Кети разказва за това с такъв възторг, сякаш вече знае какво предстои. И понякога именно един човек е достатъчен. Един човек, който вярва в теб безусловно. Един човек, който те вижда преди самият ти да си се видял. Здрава Каменова сякаш носи тази вяра през целия си живот и я предава нататък, на децата си, на зрителите, на жените, които идват на спектаклите ѝ, на всеки, който има нужда някой да му каже: „Ти можеш“.
Разказва история от хълма на Пловдив при лятното кино: „Идват много баби да ме гледат. На хълма на Пловдив, за лятното кино, един приятел вика: „Идват с проходилките, идват, идват!“. Шегуваше се, че попитал една от тях: „Госпожо, на колко сте?“, „На 70!“, отвърнала тя, а той – „Рано Ви е за Здрава Каменова! Елате след 80, 90...“.
РЕТРО ДУША В БЪРЗО ВРЕМЕ
„Имам чувство,  че съм си баба по принцип. Душевно. Защото те ме отгледаха и те ми създадоха целия мироглед“, казва Здрава Каменова.
Споделя, че харесва стари градски песни: „Даже една от мечтите ми е да ме заведат на такъв концерт“. В студиото на БТА спонтанно се ражда идеята, че най-добре е тя самата да направи такъв концерт.
На въпрос как звучи мелодията на тази ретро душа, отговаря: „Напоследък звучи като Оливия Дийн. Много я харесвам. Някак джазът ме влече, ама тоя лекичкия, а не експериментален. Джаз стандарти много харесвам“. Допълва, че много обича музика и тя е важна във всичко, което прави на сцената: „Ако можех малко по-хубаво да пея, много щях да съм щастлива, но не може всичко. Така че си каня музиканти и певци на сцената с мен. И много се радвам на таланта. Павел Терзийски е единият от тях и той е композитор на почти всичките ми представления, и пее с мен в коледното ми шоу „Да оцелееш по Коледа“, и в „Жена на море“. Яница Кънева е другата – прекрасна варненска музикална фея, изключително добър инструменталист и певица. Тя е с мен в „Клас стани, клас мирно“,  а много често и в „Жена и половина“.
ЛЮБОВТА КАТО ЕЖЕДНЕВЕН ИЗБОР
Любовта е тема, към която Здрава Каменова се връща непрекъснато – не като романтична представа, а като всекидневно усилие, като избор, който човек прави отново и отново.
Неслучайно дебютният ѝ роман „Любов в насрещното“ задава болезнения въпрос дали любовта може да се върне, след като хората са свикнали повече да се нараняват, отколкото да се обичат. Отговорът ѝ не е категоричен оптимизъм. Знае, че има думи, които оставят белези, че понякога една изречена реплика може да разруши повече от години мълчание. Затова вярва, че истинската близост изисква внимателност – онази рядка способност да влезеш в душата на другия тихо, без да я нараняваш.
Любовта според нея не се доказва с големи жестове. Тя живее в ежедневните малки прояви на грижа. И точно такива са историите, които разказва за Светослав Томов.
Докато тя създава представления, той пише послания в морския пясък и ѝ изпраща снимки. На планината подрежда камъни във формата на сърца. Прави романтиката естествена част от живота, без показност и без театралност. Колкото повече говори за него, толкова по-малко говори за себе си. Може би, това е най-красноречивото признание за любов...
ДА СПРЕШ, ЗА ДА ЧУЕШ ЖИВОТА И ЩАСТИЕТО С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ
На въпроса как изглежда един напълно щастлив ден, Здрава Каменова не говори за награди, премиери или признание. Щастието има съвсем различен образ – да изиграе представление, да измисли нова импровизация, да се смее истински с приятели, да се прибере у дома и децата да искат да ѝ разкажат как е минал денят им, да няма тежки новини, да вижда повече усмивки по улиците – толкова просто и толкова трудно.
Когато в края на разговора трябва да довърши изречението „Аз съм човек, който обича...“, тя отговаря: „...да има причина да обича“. В тези няколко думи се съдържа цялата ѝ философия. Защото тя не приема любовта за даденост. Тя я създава. Всеки ден. В срещите с публиката. В грижата за близките. В приятелствата. В сцената. В смеха. В думите. Във всяка история, която разказва. 
Затова казват, че хората не излизат от нейните представления единствено с усещането, че са се смели, а с чувството, че някой им е припомнил нещо много важно – че могат да бъдат по-добри, по-смели, по-нежни, че могат да празнуват живота, дори когато той не им дава особени поводи, и че истинското изкуство не променя света с гръмки лозунги, а тихо – човек по човек.
В „Час ЛИК: Приятелите“ пред БТА говорят едни от най-близките хора на Здрава Каменова, които я наричат инструктор по фитнес за ума, ярка, емоционална, вихрена, голяма любов, безапелационна,  неизчерпаема енергия, изключително важна личност в моя живот, човек, който прави много добро, без да го афишира. Думите са на Благой Бойчев, Богдана Трифонова, Евгения Роева, Наталия Цекова, Павел Терзийски и Яна Огнянова. 
„Час пикс“ представя снимки от архива на БТА, а Здрава Каменова разказва истории по две от тях.
„Час пик“ е рубриката, в която гостът отговаря на три „неудобни“ въпроси. Писатели и драматурзи споделят, че „крадат“ реплики и ситуации от реалния живот. Въпросът е има ли в пиесите и стендъп представления на Здрава Каменова „откраднати реплики“ от нейния личен живот, и ще преживее ли, ако някой я окраде като творец. Казва, че любовта заслужава да е на пиедестал, но на самата нея ѝ е трудно да поставя нещата на пиедестал, защото по-скоро ги сваля от пиедестала. Какво обаче остава на нейния личен пиедестал, освен любовта...
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
Екип „Час ЛИК“: 
Даниел Димитров – идея, концепция, водещСилвия Пешева, Валя Ковачева – монтажКрасимир Михайлов – операторБогдана Димитрова – фотоархивЕмил Граничаров – шапкаКалина Попова – социални медииБоряна Тончева – ръководител „Студио БТА“Марина Чертова – продуцент