Русенският печат заема пионерско място в развитието на българската журналистика и книгопечатане, каза историчката Ренета Рошкева

Русенският периодичен печат има дълбоки исторически корени и заема пионерско място в развитието на българската журналистика и книгопечатане. Благодарение на стратегическото си географско положение и бързото си икономическо развитие Русе се превръща в един от основните медийни центрове в страната още от епохата на Възраждането. Това каза заместник-директорът на Регионалния исторически музей в Русе Ренета Рошкева по време на представянето на ноемврийския брой на сп. ЛИК „Печатът - 180 г. от "Български орел".
По думите й Русе става значим с избирането му за център на Дунавския вилает. Под османска власт в земите на бъдеща България има само една печатница с български букви. Това е модерната печатница, създадена от Мидхат паша в Русе през 1864 г., която е първата съвременна машинна печатница по българските земи. В нея през 1865 г. започва да се печата вестник "Дунав", официоз на Дунавския вилает, който се издава на български и на турски език. Редактори са Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Вестникът показва стремежа на властите да демонстрират модернизацията на империята, навлизането на модерното време в нея и промененото отношение към подвластното българско население.
"Дунавската печатница става място, където българите работят усилено за просвещението си. В нея са издадени около 160 издания на български език и само едно на турски. Това дава възможност османските власти да ограничат влиянието на Русия, където се издават българските книги, а също и да се контролира това, което се печата. Така вестник "Дунав" дава информация за случващото се по света, но през призмата на османските власти", обясни Рошкева. 
В Дунавската печатница излизат български периодични издания, които отговарят на нуждата за нови знания, но не се противопоставят на изискванията на властите. Например, в продължение на две години - от 1871 до 1873 г., русенецът Тодор Хаджистанчев, получил религиозно образование в Сърбия, списва духовното списание "Слава". 
"Всъщност него можем да посочим като основоположник на българската журналистика. След Освобождението той продължава да издава и вестник "Славянин", каза Рошкева. 
Русенци могат да се впишат в различните нюанси на журналистиката с изданията на Райко Блъсков - списание "Училище", както и първото българско селскостопанско периодично издание "Ступан". Така в годините преди Освобождението Русе се утвърждава като петия град в Османската империя с издания на български език. 
"Новото винаги е трудно и не винаги е добре разпознато като полезно и важно от част от обществото. Захари Стоянов в своите "Записки" разказва как калфите при майстора абаджия, където той е чирак, макар и грамотни не знаели, че текстът във вестник "Дунав" се чете колона след колона, за да има смисъл. Захвърляйки го като непотребна вещ, Захари Стоянов имал възможността да се информира добре в това време", обясни Рошкева. 
Годините след Освобождението са т.нар. златен век за русенския печат. Особено в началото на свободна България Русе заедно с Пловдив се преутвърждава като издателски център. Любен Каравелов, който се мести от Букурещ в крайдунавския град, има намерение да издава вестник "Начало", но не успява. След смъртта му печатницата е поета от съпругата му Наталия Каравелова. 
Периодът между Освобождението и Втората световна война бележи истински бум на печатници и печатни издания в Русе. 
"Масовостта на ползването им като канал за информация в този период наподобява днешното сърфиране в интернет. Вестникът е всекидневие, неразделна част от делника, откликваща на необходимостта да си в час със случващото се по света и у нас", каза още Рошкева. 
В този период в Русе излизат около 340 периодични издания с различна продължителност. С най-дълъг живот е вестник "Русенска поща". Той е един от най-популярните и влиятелни провинциални ежедневници в България, излизал от 1921 до 1944 година. 
По думите на Рошкева тематичното разнообразие също е голямо. Освен с политическите си хроники Русе е известен и със стопанския си живот. В града е и първата търговско-индустриална камара, като неин орган е в. "Икономически преглед", излизал от 1899 до 1941 година. Друго издание е "Пътник" - орган на пътуващите търговски агенти, който се печата от 1924 до 1943 година. Има също и много педагогически списания, свързани с дейността на различни дружества и училища в града.
"Въпреки новото време, в което ние сърфираме в интернет, питаме изкуствения интелект за различни неща, дигитализираме архиви, слушаме книги, за мен хартиеният вариант на книгата, на вестника винаги крие своето очарование", допълни Ренета Рошкева.