С дигитални колажи и видео художничката Надя Пеовска насочва вниманието към обезлюдяването на Странджа в проекта си "Обез-лю-дя-вай-ки"

Четиринадесет дигитални колажа, базирани на кадри от обезлюдени къщи от района на Странджа и видео към тях бяха представени в рамките на проекта на художничката Надя Пеовска "Обез-лю-дя-вай-ки" в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас. Той се фокусира върху проблема с драстичния спад в населението на малките населени места, който се развива още от 60-те години насам и се задълбочава още по-силно през последните 30 години, а събитието прерасна в оживена дискусия с публиката, в която бяха споделени спомени и впечатления, свързани с тази тенденция. "Използвам образа на обезлюдената и разрушена къща, в която вече няма живот, и образа на човека като силует, като ги добавям в дигиталната творба под формата на колаж. Фотографиите са авторски и са направени по време на обхождането на селата, попаднали в обхвата на проекта. Те са около 13 на брой. Видеото не беше предвидено първоначално, но реших, че този формат може да достигне до повече хора и да е още по-въздействащо, защото се разпространява по-лесно, отколкото да накараш хората да влязат в определена зала или където и да е, за да разгледат изкуство", коментира в интервю за БТА авторката Надя Пеовска. Тя обясни, че част от колажите използват по-тъмни цветове, които насочват вниманието към изгубеното минало, а другите с по-светли тонове пък се опитват да разкажат какво може да е тяхното ново бъдеще. Видеото съдържа повече снимки, текст и статистически данни за селата, в които броят на постоянните жители е под 10 души. Въздействието му е подсилено и от употребата на музикална тема на "Христо Йоцов Трио", която е предоставена безвъзмездно за проекта. "Музиката е изключително важна и въздействаща и съм много благодарна за съдействието на нейните автори", допълни Пеовска и обясни, че видеото ще бъде достъпно в нейната Фейсбук страница и канал в YouTube.За реализацията на "Обез-лю-дя-вай-ки" авторката обхожда и фотографира села от планината в три основни посоки - Царево, Малко Търново и Средец. Така пред обектива ѝ попадат Българи, Кондолово, Кости, Младежко, Калово, Бръшлян, Бяла вода, Евренозово, Визица, Кирово, Варовник и Белеврен.Това не е първият социален проект, по който авторката работи, като първият е свързан с вкарването на изкуство в Комплексния онкологичен център в Бургас. "Още тогава реших, че аз харесвам такъв тип проекти и имам нужда да бъда полезна на някого чрез изкуството си. Реших, че това е добър начин да си ползотворен за обществото. След като видях, че има такава програма към Национален фонд култура и четейки проблемите, които те засягат, сметнах, че обезлюдяването е нещо, за което искам да разкажа."За Надя Пеовска изборът на Странджа е естествен, защото тя споделя, че е израснала през летните и пролетните ваканции в село Кости. "Баща ми също е от село, което е към обезлюдяване - то е в района Петрич, казва се Огражден и до ден-днешен няма ток и вода. Достигането дотам е много трудно, а и по-рядко сме ходили дотам, затова и по-свързана се чувствам с Кости. Правейки сравнение с детските ми спомени, разликата е драстична. Въпреки че към момента това не е от селата с най-малко жители, аз имам база за сравнение и ясно виждам ефекта от тези процеси на обезлюдяване", допълва тя.Публиката, която Надя Пеовска се надява да докосне най-силно с проекта си "Обез-лю-дя-ва-не", са младите хора и семейства, за които животът на село е много подходящ. "Такава тенденция на изместване извън големите градове вече се наблюдава, особено след КОВИД. Има доста семейства, които решават да хванат гората и да живеят по този начин."Другата основна целева група са семействата, които имат родствени къщи. "Докато работих по проекта, много разсъждавах за това какво можем да направим ние, поотделно, в тази връзка. Най-малкото е да поддържаме фамилните си родствени къщи да не рухват. Макар това да е една обикновена къща, тя носи историята на целия род и от къща на къща става национален проблем. Всеки един дом носи своята история, стигаща далеч назад във времето. Много от нас не познават своите баби, дядовци, а какво остава за прабаби и пра-прадядовци. Не знаем какво са правили, как са живели. За мен това могат да са идейни отправни точки за алтернативен селски туризъм", допълва авторката. Тя  обяснява, че много от живите местни все още пазят много ценни истории за поминъка, които могат да разказват на посетителите, било то планински туристи или колоездачи, които най-често минават оттам, срещу някакво скромно възнаграждение като например отмяна на вид данъци или нещо друго подобно. Друга идея, която се ражда по време на работата по проекта, е след набиране на достатъчно средства Пеовска да постави създадените колажи пред конкретните къщи, които са изобразени върху тях, така че да привличат вниманието към проблема и с помощта на QR код да предават допълнително любопитна информация за селото, за неговите обитатели и други. "Обез-лю-дя-вай-ки" може да бъде разгледан в откритите пространства на втория етаж в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас до края на месец октомври.