С Игнажден започват коледните и новогодишните празници в народния календар

С днешния Игнажден започват коледните и новогодишните празници в народния календар. Хората са вярвали, че този ден носи магическа сила. Празникът е изключително интересен и важен в народната обредност, защото се свързва с различни гадания и обреди каква ще е новата година. Ключова роля в празника има т. нар. полазник – първият гост, който в този ден ще влезе в къщата. Затова Игнажден е известен още като Полазовден. Обредните действия на празника са свързани с добруване и здраве на хората, богата реколта по нивите и плодовитост на животните, разказа в интервю за БТА етнографът Динка Ангелова.
В миналото хората не са ходили на работа на Игнажден, чакали са вкъщи кой ще дойде. Вярвали са, че този първи гост носи специален заряд и ако в дома ти влезе добър и имотен човек означава, че годината ще бъде добра и плодородна. Ако полазникът обаче е лош човек било истинска трагедия, вярвало се, че и годината ще бъде трудна и лоша. Затова някои по-хитри стопани предварително си уговаряли добър, заможен човек да влезе първи, за да внесе берекета за къщата. Някъде пък било важно първият гост да е жена. За самия полазник пък да го поканят било въпрос на чест. Посрещали го като много желан гост, обясни етнографът.
Характерна обредност е, че хората вземали от дръвника паднали трески и съчки, внасяли ги в къщата. Когато влезел полазникът, хвърлял треските в огнището, за да има плодородие в тази къща. Канели го да седне на трапезата, гощавали и дарявали го като скъп гост – с риза, с пешкир. Наричали каква да бъде годината. От трапезата не бивало да се става, за да не стават кокошките от полога и да се излюпят повече пиленца. В някои села на Игнажден пък се правело захранване на кокошките. Когато стопанката отидела да им хвърля зърно, заграждала с мъжки пояс мястото, където ги храни – за да не бягат кокошките, да си останат в двора.
Според народните вярвания на Игнажден не се дава нищо назаем, за да не излезе богатството и плодородието от къщата. "Не бива да се дава най-вече огън, жар или сол. Сега на нас сигурно малко странно ни звучи това, но ако се замисли, това са били основните неща, които поддържат живота в семейството в това далечно време. Ако няма огън в огнището, ако няма жар – няма топлина, няма живот. А солта е най-ценният продукт, който в миналото хората са пазели като очите си. Затова в самите вярвания присъстват тези толкова важни елементи от живота на хората", обясни етнографът.
"Трапезата за Игнажден задължително трябва да е постна. Питата, която се прави, не трябва да има украса. В някои региони се правела и т.нар. първа кадена вечер. В огнището се слагал коладника – дървото, обикновено крушово или дъбово, което традиционно се слага на Бъдни вечер. Според народните песни и вярвания от Игнажден до Коледа е времето, в което Божията майка се мъчи, за да роди Бога или новото слънце, както можем да го наречем. Това е времето за приготовления, за посрещане на най-големия зимен празник – Коледа, Рождество Христово", подчерта Динка Ангелова.