С изложба в Скопие ще започне честването на 125-ата годишнина на художествената сбирка в Казанлък

Изложба в Република Северна Македония ще постави началото на поредица от събития, посветени на 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената колекция в Казанлък. Това съобщи в интервю за БТА директорът на казанлъшката Художествена галерия д-р Пламен Петров. Това е най-старата извънстолична художествена сбирка в страната, запазена и до днес в своята цялост, а експозицията, чиито куратори са д-р Петров и Катя Христова, ще бъде официално открита на 22 януари в Българския културно-информационен център в Скопие. 
Предстоящата експозиция, озаглавена „Национално/локално“, включва творбите на автори от различни поколения и е натоварена с висока символна стойност, тъй като с нея галерията отбелязва времето, през което е съумяла да съхрани и умножи художествения капитал на един град, превърнал се в естествен център на художници, посочи изкуствоведът. Според него в днешния културен контекст връзката между националното и локалното вече не се подчинява на йерархия, а се развива като сложен диалог за идентичност и автентичност, а именно локалната идентичност придава плътност на националния културен масив и го предпазва от опасностите на абстрактната унификация.  Конкретното и специфичното са онова, което изгражда истинските мостове между различните общности, посочи той. 
Според д-р Петров предстоящото гостуване на колекцията на казанлъшката галерия в Скопие надхвърля рамките на протоколното културно събитие и се превръща в процес на споделяне на памет в различна културна и географска среда. По думите му това е начин да бъде разказана историята на една общност чрез знаците и нюансите на конкретно място, в което изкуството не е просто професия, а начин на съществуване, форма на духова устойчивост.
Изложбата в Скопие ще даде рядката възможност на публиката да се проследи приемствеността в българското изкуство чрез творби на автори от различни епохи – от класическите произведения на Христо Кутев, през значимото присъствие на Дечко Узунов и Ненко Балкански, до експресивния език на Константин Трингов и Стоян Домусчиев, обясни изкуствоведът. Особено място в изградения в експозицията многопластов образ на развитието на българската художествена форма заемат и творбите на Георги Борисов – Лъва, Велемир Петров и Румен Петков, както и на Димитриос Пападакис, Румен Нечев и Дарина и Андрей Яневи. Акцент са и гоблените на Мара Йосифова, в които текстилът надхвърля занаятчийските си измерения и се превръща в равностойна живописна изразност, посочи още д-р Петров.
Изкуствоведът разказа, че началото на казанлъшката художествена сбирка е поставено през 1901 г. с основаването на Музея за старини и изкуства. По инициатива на художника и активен общественик Иван Енчев – Видю се образува първата извънстолична художествена сбирка в България, което е ясен знак за високата културна еманципация на местната общност, отбеляза той. Благодарение на усилията на Видю и неговите покани към колеги от Държавното рисувално училище в София, в периода между 1902 и 1906 г. във фонда на галерията постъпват произведения с изключителна художествена стойност, отбеляза директорът. Творчеството на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, както и на живописците Георги Митов, Захари Желев и Борис Михайлов, поставят основите на колекция, която впоследствие задава високите критерии в развитието на институцията. По думите на д-р Петров този ранен институционален възход формира среда на интензивен творчески обмен, в която се срещат пътищата на множество автори, а в Казанлък се оформя характерна художествена атмосфера чрез фигури като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков и Дечко Узунов. Техният принос, подчерта той, не произтича от единен стилов модел, а от споделено чувство за модерност, което превръща местните багри и образи в ясно разпознаваем израз на родното.
Другият значим етап в развитието на художествената сбирка в Казанлък е неразривно свързан с личността на художника, писател и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който ръководи Музея за старини и изкуства в периода 1930 – 1958 г, посочи изкуствоведът и отбеляза, че неговите контакти с елита на българското изкуство и естетическият му вкус позволяват на колекцията да нарасне.
Галерията се отделя като самостоятелен културен институт през 1973 г., след което продължава да се развива непрестанно като модерна структура. Днес институцията включва не само централната сграда, но и филиалите къща музей „Ненко Балкански“, къща музей „Дечко Узунов“ и наскоро музей „Ахинора“ - дом на емблематичната творба на Иван Милев, който е и единственият в света музей, посветен изцяло на една картина. В момента галерията управлява фонд от над 5000 произведения, сред които живопис, графика, скулптура и приложно изкуство. Директорът отбеляза, че екипът на културния институт ежегодно организира множество временни изложби, които не само реконструират миналото, но и активно се намесват в съвременните художествени дебати, превръщайки Казанлък в притегателно място за изследователи, куратори и ценители на изкуството.
Д-р Пламен Петров отбеляза още, че цялата 2026 година ще премине под знака на 125-ата годишнина на художествената колекция. Предвидени са множество активности в Казанлък и страната, сред които са и първото участие на галерията в Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол и изложба в Съюза на българските художници в столицата. По повод годишнината институцията вече започна работа и по проекта „125 диалога с изкуството“ по програмата „Културно наследство 2025“ на Министерството на културата и Национален фонд „Култура“. Този проект ще даде възможност да разширим погледа на публиката върху нашата колекция, като показваме на хората картини, които не са част от нашата постоянна експозиция, а основната цел е да докажем, че общуването с изкуството е възможно, а галерията е място за всички, посочи д-р Петров.
През настоящата година предстои още откриването на депо „Съвремие", което, по думите на директора, ще даде възможност на публиката да преживее съвременното изкуство и да може да общува в непосредствена близост със съвременните казанлъшки автори. Планират се и живи срещи с всеки художник на града, които ще се документират и ще се превърнат в аудиовизуален архив, допълни д-р Петров и подчерта, че основна цел на депо „Съвремие" е да се подобри диалога между публиката и артистите, защото само така може да се скъси дистанцията между тях. От тази година Мраморната зала в къща музей „Дечко Узунов“ ще бъде предоставена на местната структура на Съюза на българските художници, където те самите да изграждат свой изложбен план, допълни той и изрази надежда, в колаборация с новото депо, екипът да успее да накара публиката да се вгледа в онова, което се прави днес в Казанлък. Другият филиал на галерията - къща музей „Ненко Балкански" ще продължи да се развива като територия на младите, които имат отношение към изкуството, а централната сграда на културния институт ще се обособи като пространство, в което да се показва съхраняваното в депата. Д-р Петров изрази надежда през 2026 г. да има възможност за продължение и на лекционната платформа „Събота в галерията на път“ в различни градове в страната.