"С поезията си Атанас Далчев сякаш създава своя собствена иновативна философия, превръщайки се в поет-философ или философ-поет. Той е от поетите, които се вглеждат в мръсните локви по разкаляните пътища, в прогизналите дървени коли, в посипаните със сажди дрипави мъгли през зимата, в черните и затворени прозорци на човешките души. Там, където никога не се мяркат деца и жени, но все се намира по някой самотник сред прашните портрети и коварните празни огледала". Това каза на представянето на юнския брой на списание ЛИК на тема „По дълбоките следи на Атанас Далчев“ в Националния пресклуб на БТА във Видин Валентина Вълчева, завеждащ отдел „Заемна за възрастни“ в Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“. На събитието присъстваха и представители на Дружеството на видинските писатели.
По думите й "Далчев се вглеждаше в камъка, в зазидания балкон и в часовника, в пътя и дори в дима и саждите на гарите, а после в знойната жега на лятото и бляскавите сутрешни отражения на пролетта и ги превръщаше във философия". Вглеждаше се през своя прозорец, само за да опише онези малки, почти незабележими моменти от живота, които биха вдъхновили само истински големия творец, отбеляза Вълчева.
Атанас Далчев е онзи поет, от когото всички се страхуват, защото мислят, че по цяла нощ пише доклади, докато той просто пише своите стиховете си. Поетът, след появата на който хорските съвести изгубват съня си, а той си ляга с очила, за да вижда по-ясно сънищата си, и така и не успява да научи на зло беззлобното си сърце, допълни тя. Научи се, обаче, да не обръща внимание на фасадите, а да се вглежда в чудото на задните дворове, където животът се разкрива напълно в своята щастлива безсмисленост, каза още Вълчева.