С времето нещо се смачква в нас и невинаги то е видимо, каза Галина Йотова по повод изложбата си „Негативи – (дис)позитиви“

С времето поддържаме илюзията, че продължаваме, а всъщност нещо се смачква в нас и невинаги то е видимо, каза пред БТА Галина Йотова по повод изложбата си „Негативи – (дис)позитиви“, открита тази вечер в столичната галерия „Сердика“. В нея фотографката се връща към свои кадри от 1999–2000 г., които умишлено отпечатва върху тънка хартия и намачква.
По думите на Йотова, когато създава фотографиите, почти никой освен нея и жената пред обектива не ги харесва. „За мен това беше някакъв вид спирачка“, каза тя. По-късно отделни кадри са показвани в Германия и в СБХ, но по-голямата част от серията остава непоказана.
Сега авторката решава да не представя снимките във вида, в който ги е мислила тогава. Разговорът за тях отвежда Йотова и към по-широкия въпрос за паметта – за хората, вещите и онова, което остава от тях. „Понякога вещите ни надживяват. Понякога остават снимките от нас, но никой вече не ни помни от тези снимки“, каза тя.
Според нея един от проблемите на фотографията е, че тя запазва образ, който вече не съществува. „Оттам нашата памет за хората или нещата, които виждаме върху фотографията, се оказва неистина. Просто няма как да направим сравнение дали това е така, дали е било така, или не е било така“, каза тя.
Говорейки за обръщането на съвременните визуални артисти към архиви, документи и намерени фотографии, Йотова свърза този интерес с носталгията:  „Носталгията настъпва, особено в съвременния, модерния прочит, точно когато настоящето става проблематично, а бъдещето – неизвестно“.
По думите ѝ работата с материали от миналото снема част от напрежението, свързано с актуалното. Йотова каза, че в условията на социалните мрежи и бързото движение на информацията съществува страх човек или неговият образ да не бъдат употребени за нещо различно. Според нея при стара снимка на непознат или писмо отпреди 50 години този проблем донякъде отпада.
В обръщането към миналото Йотова вижда и опит да намерим основания за собственото си съществуване в настоящето. По думите ѝ няма нищо лошо в това, но вместо да търсим тези основания в сегашното си съществуване и постъпки, „се обръщаме изцяло назад“.
Тя свързва този интерес към миналото и с темпото на съвременния свят. „За всичко е виновна скоростта, с която се движи в момента светът. Тя изобщо не отговаря на човешката скорост, на човешкото развитие“, каза Йотова.