Саби, ковани за Априлското въстание, са изложени в Музея на Възраждането във Варна

В Музея на Възраждането във Варна се откри изложбата „Ковани за свободата. Саби от Априлското въстание, 1876 г. I Търновски революционен окръг“. Неин куратор е Виолин Калчев, който миналата година представи в музея експозиция и за ножарския занаят. 
Изследването за сабите от Априлското въстание е правено в продължение на седем години с фокус върху майсторите ножари и ковачи, които са работили самоотвержено с риск за живота си, каза пред БТА Калчев. Той изтъкна, че еснафът е бил многоброен - над 400 души, и е работил активно както за властта в Османската империя, така и за българите, които са се въоръжавали, за да пазят стоката и парите си, особено при пътувания по търговия. 
Половината хладно оръжие за въстаниците е дело на майстори ножари в Габрово, Ново село, Севлиево, Батошево, и е изключително качествено. Другата част е правена от ковачи по поръчка на революционните комитети и е по-грубо и недодялано, като причина за това е и бързата и тайна работа, обясни кураторът.
Обичайно сабите са по-леки от килограм. Най-тежкият експонат в изложбата - маждрак или дълго копие (пика), е двукилограмов, кован в Севлиевско. Той е бил с дълга дървена дръжка и е сечал като ятаган с вътрешната част на острието. Тежестта на една сабя или ятаган, каквито са ползвани често и от българите, е между 650 и 800 грама. Майсторските хладни оръжия изглеждат масивни, но са леки, за да могат да се въртят в битка дълго време, без да натежават, каза Калчев. 
Остриетата на сабите, ковани за Априлското въстание, са най-често двукомпонентни. Причината е да се пестят пари, което е честа практика в Северна България. Гърбът се прави от желязо, а режещият ръб – от стомана, която изработват самите майстори. Дължината на острието е около 80 сантиметра. Съществувал е стандарт за три размера, съобразени с ръста на войника и това дали той е пешак или кавалерист.
Сред интересните експонати в изложбата е новоселска дълга кама с гард от Троянския музей. По думите на Калчев тя има аналог, правен 20 години по-рано, идентифициран от него като изработка на сопотската школа, която има собствен почерк и декорации. Предстои той да издаде книга за сопотската ножарска школа, откъдето ще стане ясно, че най-големият търговец с тези изделия е дядото на Иван Вазов по майчина линия. 
Кураторът обърна специално внимание на сабите „касатури“. Те са ковани от трима майстори. Имат гард, наричан още кафез, от лят бронз в няколко лъча, правен от бижутера Цвятко Каролев. Каниите за тях са дело на други майстори - канджии. Те са дървени, покрити с тънка месингова ламарина, наричана „жълта тахта“. Общо в музеите у нас са запазени осем касатури. Думата идва от турски и е определение за мощна, голяма сабя. 
В изложбата може да се видят още сабя-бастун, оръжията на въстаниците от Бяла черква и Мусина - част от отрядите на поп Харитон и Бачо Киро, сабята на Христо Иванов – Големия, който е съратник на Левски. Интересна е и сабята с надписи на Вътьо Иванов Манев, габровска изработка с лят месингов гард, произведение на дюкмеджийското или куюмджийското изкуство, посочи още специалистът. 
Експонатите са предоставени от шест музея в България - Историческите музеи в Бяла черква и Севлиево, Регионалните исторически музеи във Велико Търново, Габрово и Ловеч и Музеят на  народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян. По думите на куратора по-голямата част от оръжията в колекциите са дарявани от семействата, където са били съхранявани през годините. Някои се показват за първи път.
Информацията за сабите е събрана в специален каталог „Ковани за свободата“, който Виолин Калчев е подготвил заедно с д-р Симеон Цветков по повод 150-годишнината от Априлското въстание. В края са изписани имената на майсторите, за които изследователят е намерил сведения и документи. Изложбата в Музея на Възраждането във Варна може да се разгледа до 27 март.