Международен екип от учени е описал седем нови вида от неуловимите диамантени жаби (Rhombophryne) на Мадагаскар, разкривайки, че една от най-загадъчните групи земноводни на острова е дори по-разнообразна, отколкото се е смятало досега, пише Физ.орг.
Знанието къде се срещат видовете - и дори самото признаване, че те са отделни видове, е от основно значение за разбирането на биоразнообразието и неговото опазване. Комбинирайки музейни колекции, работа на терен работа и съвременни ДНК анализи, изследователите са разкрили оставалото досега скрито разнообразие и са разрешили дългогодишна таксономична загадка.
Чрез изясняване на идентичността и разпространението на тези неуловими жаби, изследването полага важна основа за бъдещите усилия за опазването им в бързо изчезващите гори на Мадагаскар.
„Диамантените жаби са криели своето разнообразие точно под краката ни. Много видове прекарват по-голямата част от живота си под листата, а дори когато излязат на повърхността, могат да изглеждат измамно сходни", казва д-р Марк Д. Шерц, куратор по херпетология в Датския природонаучен музей и водещ автор на изследването, публикувано в сп. Vertebrate Zoology.
Диамантените жаби са сред най-характерните земноводни на Мадагаскар, но са и едни от най-слабо проучените гръбначни животни на острова. Въпреки че на пръв поглед повечето изглеждат кафяви, някои имат оранжеви отблясъци или ярки бели или черни петна по бедрата и долната част на гърба, които вероятно служат за отблъскване на хищниците.
Проектът започва преди повече от 12 години, след като изследователите многократно се натъкват на жаби, които явно принадлежат към неописани видове. Установяването на тяхната идентичност се оказва предизвикателство, тъй като учените не могат с увереност да съпоставят историческите имена на видовете със съвременните генетични линии.
„Когато започнахме този проект преди 12 години, вече знаехме, че има няколко вида, които чакат да бъдат описани, и почти всяка експедиция до Мадагаскар разкриваше по още един. Някои бяха относително лесни за описване, но при други нещата се усложняваха от несигурността около по-старите имена на видовете. Разплитането на тази загадка отне години", разказва Шерц.
Пробивът е постигнат благодарение на музеомиката - секвенирането на ДНК от исторически музейни екземпляри. Чрез съчетаване на генетичните данни от тези исторически колекции с наскоро събран материал, както и чрез анализи на външната и скелетната анатомия и квакането на жабите, изследователите успяват да съпоставят историческите наименования с правилните еволюционни линии и да разрешат десетилетия на таксономична несигурност.
Историческите музейни екземпляри се оказват от съществено значение за установяването на идентичността на няколко вида.
„Музейните колекции са много повече от архиви на миналото - те са жизненоважни научни ресурси за разбирането на биоразнообразието днес", казва д-р Алис Пецолд от Университета на Потсдам, която ръководи работата по музеомиката.
Много от диамантените жаби обитават гори, които все повече се фрагментират вследствие на обезлесяването, но въпреки това учените все още знаят изключително малко за биологията на много от тези видове.
Резултатите от настоящото изследване вече се използват при планирането на мерките за опазване в Мадагаскар.
Дори след описването на седем нови вида - с което общият брой на известните видове Rhombophryne става 27, изследователите стигат до заключението, че почти сигурно все още предстои да бъдат открити и научно описани други, все още ненаименовани видове.
Въпреки че изследването дава отговори на много отдавнашни въпроси, Шерц счита, че това е само началото.
„Всеки новоописан вид представлява милиони години уникална еволюционна история. Колкото повече научаваме за забележителните земноводни на Мадагаскар, толкова по-ясно става, че все още има много какво да се открие", казва той.