Семинар, посветен на стихосбирката „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ от Кирил Мерджански, се проведе в НБУ

Семинар, посветен на книгата „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ от Кирил Мерджански, се проведе днес, 1 април, в Нов български университет (НБУ). Събитието, с участието на автора и под наслов „Календи с Кирил Мерджански“, се състоя в университетския театър.
В семинара участваха ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, проф. Димитър Вацов, доц. Явор Гърдев, доц. Георги Гочев и д-р Владимир Маринов, а модератор беше доц. Йордан Ефтимов.
Книгата представлява стихосбирка от измислени, но стилизирани като автентични надгробни надписи от края на Римската империя, написани в духа на римските епитафии.
За книгата и мястото ѝ в българската литература говори проф. Пламен Дойнов. Той открои три основни характеристики на творбата – пренаписване и изобретяване на традицията чрез смесване на езици и уподобяване на езика на късната античност, персонажна поезия с висока степен на театралност и мистификацията като модел.
По думите му, ако някой иска да преподава българския постмодернизъм в поезията, „няма как да мине без „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“.
Доц. Гочев разгледа книгата от гледната точка на класическия филолог. Той посочи, че в много епитафии, особено от късния период, има истории за обикновени хора. Ако си герой, умираш от голяма смърт, но ако си обикновен човек, твоята смърт е просто инцидент, каза той. Доц. Гочев говори за важността на епитафите като начин, по който те действат терапевтично и те карат да се замислиш за живота и смъртта.
Д-р Владимир Маринов представи книгата от гледна точка на нейната наукообразност. По думите му заглавието „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ може да подведе читатели, които не познават автора, и да ги накара да помислят, че става дума за автентична научна колекция от погребални надписи.
Той отбеляза, че книгата съзнателно поддържа тази илюзия чрез бележки под линия, епиграфски коментари и дори текстове с лакуни (празноти, бел. ред.), „сякаш епитафията е счупена“.
Проф. Вацов разгледа книгата от философска гледна точка. Тази стихосбирка дава възможност за терапевтично общуване със задължителното умиране, каза той. Проф. Вацов подчерта, че книгата излъчва спокойствие по отношение на неизбежността на смъртта и дава възможност за пряко общуване с отминали епохи чрез елементарна емпатия.
Доц. Явор Гърдев анализира епитафиите като своеобразни разкази за живота, в които от съществено значение е кой говори – дали случайни свидетели, близки или самите власти. По думите му смъртта като инцидентно събитие не само задава линия на живота, но и отваря възможност за разказ.
Кирил Мерджански е представител на поетическото поколение, дебютирало през 80-те години в литературната периодика, повечето поети от което издават първите си книги веднага след 10 ноември 1989 г. Той е и сред авторите на самиздатското списание „Мост“ през 1990 г. Превежда от испански (съвместно с Иван Добчев) „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка (2000) и „Антология“ от Мартин Адан (2000) – съвместно с Нина Велева, и от старогръцки „Антигона“ (съвместно с Николай Гочев) – 1998. Емигрира в САЩ и се установява в Синсинати. През 2024 г. е удостоен с националната награда за поезия „Константин Павлов“. Стихосбирката му „Избрани епитафии от залеза на Римската империя“ е знаково литературно произведение на времето, в което живеем.
Календи (латински: Kalendae) е първият ден от месеца по римския календар. Априлските календи, или „Венералии“, са посветени на Венера, обръщаща сърцата (лат. Verticordia), и на „мъжката“ Фортуна Вирилис, на която на 1 април се молят жените от по-ниските класи в мъжките бани.