Разкопките започнаха през април и продължиха до края на септември. По думите на проф. Вагалински, това е един от най-дългите сезони – цели шест месеца. „Първите четири месеца бяха много интензивни и трудни. Работихме в некропола на града, при спасителни разкопки заради ново трасе на „Булгартрансгаз“. Условията бяха тежки – сняг, дъжд, после големи горещини. Работихме на дълбочина от пет-шест метра. Имахме и студенти, основно от Испания, които трябваше да обучаваме. Въпреки това резултатите са изключителни – информацията от некропола по неповторим начин допълва данните от форума и площада“, обясни археологът.
Той подчерта, че събраната информация дава много по-пълна представа за Хераклея Синтика: „Некрополът е светът на мъртвите, различен от този на живите. Именно затова резултатите от спасителните разкопки са толкова ценни.“ Проф. Вагалински добави, че голяма част от находките вече са реставрирани и предстои да бъдат предадени на музея в Петрич. „Опасенията ни са, че няма да има къде да се съхраняват и излагат тези ценни находки. Затова обсъждаме създаването на нов музей, включително и „ин сито“ музей – на самото място в Хераклея. Такива примери вече има в България“, уточни той.
През август и септември археолозите са работили основно върху форума. Проучени са две изключителни сгради, едната от които с добре запазени подови мозайки – първите открити на това място. Според специалистите, става дума за частно, богато жилище. Продължено е и изследването на храма на Херакъл, където са намерени нови части от монументална статуя на божеството – торс и двете китки. Дясната държи кривака на Херакъл, а лявата – ябълките на Хесперидите, свързани с единадесетия подвиг на героя. „Надяваме се да открием и главата на скулптурата. Предстои проучване на южната половина и фасада на храма“, каза още проф. Вагалински.
Той подчерта, че сезонът е преминал без инциденти и приключил навреме, като обектът е зазимен качествено преди дъждовете.
На 3 октомври в Петрич беше официално представена и втората скулптура, открита през сезона, след реставрацията ѝ. Тя вече заема място до първата намерена статуя. Според проф. Вагалински двете фигури са от различни автори и епохи – разделят ги около 150–160 години. Втората е на по-мускулест и зрял мъж, вероятно с висок военен ранг, докато първата изобразява юноша – Луций Цезар, внук на император Август. „Първата статуя е изключително фина, с дълбока емоционалност. Втората е по-строга и внушителна, но лично мен не ме докосва толкова, колкото първата“, сподели археологът.
По думите му, в България няма други толкова ранни и добре запазени статуи. Това е огромен плюс за Петрич, за Югозападна България и за страната като цяло. Неслучайно тази година Хераклея Синтика беше посетена от много туристи от цял свят, привлечени от новите открития, заключи проф. Вагалински.