Относно състезанието в Китайско Тайпе бившата ученичка от Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ коментира, че олимпийската лингвистика е преди всичко въпрос на логическо и структурирано мислене, а не на сухи факти за конкретни езици. „Целта е чрез наблюдение на изречения и преводи да открием езикови закономерности. Например да установим какъв е словоредът – без да знаем езика“, обяснява тя.
С лингвистиката Ванеса се запознава още в V клас. В началото задачите са били по-лесни, а заниманията – по-неангажиращи. Но всичко се променя, когато започват участията в международни състезания.
„В VIII – IX клас задачите станаха по-сериозни и започнах да се готвя по-целенасочено. Не мога да не подчертая и усилията на г-жа Ганка Вътева, която ни подхвана и разви у нас умения за работа“, връща лентата назад шампионката. Всъщност златният медал е резултат от безкрайни часове тренировки, задълбочено мислене и невероятна отдаденост. Отбелязва, че по време на двуседмичната национална подготовка по 5 – 6 часа се решават задачи, което е много натоварващо, но пък развива устойчивост. А тя е необходима, тъй като на олимпиадните задачи се решават по шест часа и трудно се запазва концентрация.
„На самата олимпиада задачите ми се сториха малко по-лесни, отколкото очаквах“, подчертава тя. И признава, че не е вярвала, че ще грабне златото. „Двата български отбора се справиха блестящо. Имаме хем първи резултат, хем втори. Заявихме много силната позиция на България в лингвистиката. Убедена съм, че ще продължаваме така и през следващите години“, казва Ванеса.
Пътят на девойката към олимпийското злато не е случаен. Започва да се интересува от математика още в ОУ „Братя Миладинови“, а първите медали са силен стимул за нея. Получава и постоянна подкрепа и насърчение от своите родители, чиито професии нямат допирни точки с математиката.
В ППМГ – Бургас, развива талантите си благодарение на специализираната подготовка и с подкрепата на вдъхновяващи преподаватели, на които благодари, защото всеки от тях е оставил у нея частица от себе си.
„Въпреки че не стигнах до международна олимпиада по математика, тази наука ми е много интересна. Но се оказа, че по лингвистика станах по-добър състезател“, казва Ванеса.
Признава, че най-впечатляваща си остава миналогодишната олимпиада по изкуствен интелект, вероятно защото бе първа в света и се проведе в родния ѝ Бургас. Тогава тя е част от единия български отбор, който печели бронзов медал в теоретичната част на състезанието и златен медал в практическата част на надпреварата. Има и два бронзови медала по математика от престижната Жаутиковска олимпиада в Казахстан.
И въпреки че състезанията отнемат много от свободното време на Ванеса, намира място и за гледането на филми, за четенето на книги и за срещи с приятели. Десет години е посветила и на класическия балет. „Все още ми е в сърцето и си танцувам понякога, макар и непрофесионално“, с усмивка казва тя.
„Ванеса е прекрасна млада дама. Достигала е пет пъти до националния кръг на олимпиадата по лингвистика. Има успехи не само в лингвистиката и математиката, но също и по физика, и по литература“, казва за нея преподавателката в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ Ганка Вътева.
Автор на публикацията в "Аз-буки" е Донка Тънкошиева.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Национално издателство "Аз-буки")